"Конвенцията за правата на детето има значението на универсален стандарт за изграждане на един по-добър свят - свят, в който висшите интереси на децата са първостепенно съображение за всички. Предизвикателството за следващите 20 години е да развием вече постигнатия напредък, като работим заедно, за да достигнем до тези деца, които все още биват лишавани от техните права на оцеляване, развитие, закрила и участие."
- Ан M. Венеман
Изпълнителен директор, УНИЦЕФ
На 20 ноември 2009 г. световната общност отбелязва двадесетата годишнина от приемането на Конвенцията за правата на детето. Петдесет и четирите члена на Конвенцията, която е международният договор в областта на правата на човека, ратифициран от най-много държави в историята, както и факултативните протоколи към нея, уреждат пълния каталог от граждански, политически, културни, социални и икономически права на всички деца, базирани на четири основни принципа: недискриминация, предприемане на действия във висшия интерес на детето, право на живот, оцеляване и развитие, и зачитане на възгледите на детето съобразно възрастта и зрелостта му. От тези принципи се ръководят действията на всички заинтересовани страни, включително на самите деца, за реализиране на техните права на оцеляване, развитие, закрила и участие.
Конвенцията, която към момента е подписана от всички държави в света и парламентарно ратифицирана от всички с изключение на две, и нейните принципи са утвърдили значението си в националните и местните законодателни органи, мотивирайки правителствата навсякъде по света да въздигнат правата и развитието на децата в най-висок приоритет на своята законодателна дейност. От 1990 г. насам повече от 70 държави са включили в националните си законодателства кодекси на детето като част от законодателни реформи, основани на разпоредбите на Конвенцията.
Конвенцията оказа широкообхватно и дълбоко влияние върху публичните институции. Този факт намира отражение в по-активното използване на терминологията от сферата на правата на детето и по-широкото застъпване на правата на детето в националните и международните цели, политики, програми и застъпнически кампании за правата на човека и социален напредък. Освен това Конвенцията насърчи националните и местните власти да приемат насочени към грижи за децата бюджетни инициативи, мерки за социална закрила и основаващи се на правата на човека подходи към сътрудничеството за развитие в интерес на жените и децата.
Конвенцията способства и за повишаване на осъзнаването на въпросите, свързани с правата на децата, в предприятията, училищата, семействата и общностите. Нейното въздействие върху медиите намира очевиден израз в разработването на кодекси на поведение за отразяване на теми, свързани с децата, по-широкото отразяване на въпроси, свързани със закрилата на детето, и отчитането на възгледите на децата по въпроси, които се отнасят до тях или ги засягат. Религиозните водачи също работят активно за защита на правата на децата, като в много случаи засягат чувствителни въпроси, като клеймото и дискриминацията, които се свързват с ХИВ и СПИН, а също така насърчават образованието на момичетата. Наред с всичко това Конвенцията вдъхновява ново поколение деца, които са овластени партньори в обществото.
Пълното значение на Конвенцията надхвърля съществено нейните законодателни последици и дори стимулираните от нея преки действия в подкрепа на децата. Тя помага, също така, за трансформиране на нагласите към детството чрез формулиране на минимални стандарти за третиране, грижа, развитие, закрила и участие, на които има право всяко лице на възраст до 18 години. Разпоредбите на Конвенцията утвърждават общото разбиране на обществата, че, за да бъдат реализирани правата на децата, е задължително да се закриля детството като период, отделен от живота в по-зряла възраст, за да се определи време, през което децата могат да растат, учат, играят и да се развиват.
