Системното недохранване засяга растежа на тялото и мозъка на децата, но проблемът не получава достатъчно внимание
Да си представим, че сме в съдебната зала, в която строг съдия наблюдава с безразличие едно бебе и безцеремонно го осъжда на смърт или живот, по-кратък от този на връстниците му, с по-слаби познавателни способности, с по-голяма вероятност от заболяване, с по-слаба способност за учене в училище, и по-ниска конкурентоспособност като възрастен.
Разбира се, вие бихте казали, че това е недопустимо. Кой съдия и дори човешко същество ще извърши такова нещо? Но това се случва с около 180 милиона деца на възраст под 5 години, деца, чиито тела и умове са ограничени от забавено развитие. Забавеният растеж е в резултат на хроничен хранителен дефицит. Например едно петгодишно дете със забавено развитие е с 10 до 15 см по-ниско от нормалните си връстници. Но проблемът с ръста е най-незначителният. Такова дете е почти пет пъти по-вероятно да умре от диария, отколкото нормално развиващо се дете поради физиологичните промени в закърнялото му телце. Закърняването е свързано и с нарушение в развитието на мозъка, в него има по-малко клетки. Самите клетки са по-малки, а взаимното свързване между тях е ограничено. Това води до трайно нарушение в мозъчната дейност, което от своя страна се превръща в сериозен проблем при ученето. Като се имат предвид тези тежки последствия, проблемът със забавеното развитие се игнорира от твърде дълго време насам.
Но вие не сте единствените, които не са чували за този проблем. Когато наскоро споменах за него при една среща със стотици здравни експерти, видях огромен брой озадачени лица в публиката. За мое изумление, по-малко от половината от тях, съдейки по вдигнатите ръце, бяха чували за него. Физическите и когнитивни вреди, причинени от недостатъчно приемане на хранителни вещества, особено през първите две години от живота, а също и в утробата, са за цял живот. Те не могат да бъдат лекувани. Но могат да бъдат предотвратени и то на сравнително ниска цена.
Забавеното развитие е толкова често срещано в някои области, че понякога е погрешно схващано като наследство на генетично ниво, отколкото като предотвратимо състояние. Само 21 страни отчитат проблема спрямо 80% от целия свят. В шест държави - Афганистан, Бурунди, Етиопия, Мадагаскар, Източен Тимор и Йемен - над 50% или от децата под 5-годишна възраст страдат от това състояние. В Афганистан, процентът е потресаващ- 59% от децата под 5-годишна възраст са недоразвити.
Как може една общност, нация или континент да се надяват на развитие, ако децата им не се развиват? И как е възможно в един развиващ се свят тези от нас, живеещи в общества, незасегнати по този начин от проблема да откажем помощта си в борбата със забавеното развитие?
Ние знаем как да се справим с проблема като предоставим на бъдещите майки, на новородените и на малките деца хранителни вещества като протеини, мазнини, витамини и минерали като витамин А, желязо и цинк.
През 2008 г., в Копенхаген на водещи икономически експерти постигат единодушие, че предоставянето на хранителни микроелементи на малките деца е най-ефективният път за напредък и благосъстояние в световен мащаб. Благодарение на управлението на много правителства, икономическият растеж в някои страни и постепенното популяризиране на Движението за хранене, е постигнат напредък. Разпространението на забавеното развитие в развиващия се свят е намалял от 40% през 1990 г. до 29% през 2008 година. Само за миналата година, се е увеличил броят на страните, които са започнали да изпълняват национални стратегии по редуциране на забавения растеж.
Но ние имаме да извървим дълъг път. Да предположим, че 180-те милиона деца, които страдат от проблема живеят на едно място. Няма ли да видим това място като една от най-сериозните кризи в света?
Антъни Лейк е Изпълнителен Директор на УНИЦЕФ.
Изказването отразява личните му възгледи по темата.
