Две години след земетресението от 12 януари 2010 г. отпечатъкът от бедствието върху инфраструктурата, институциите и социалната система на Хаити все още не е заличен. Продължават да страдат телата и умовете на децата, родителите и възпитателите. И все пак, през втората годишнина от това катастрофално събитие (смятано за най-опустошителното от няколко десетилетия насам) се виждат и ясни признаци на оздравяване, част от проявления на които са не просто възстановяване, а представляват значима и положителна промяна, която е разковничето за осъществяване на реформистката програма за децата.
Според фактите, над 5 млн. кубични метра (около половината) от камъните и отломките, които затрупаха улиците и алеите, вече са почистени. Почти две трети от хората, намерили временен подслон на държавни и частни терени, са напуснали пренаселените лагери. Образователната система, макар с недостатъчен капацитет и претоварена база, (въпреки всички трудности) успя да събере данни за броя и статута на училищата, да укрепи своята структура и чрез силен политически ангажимент да осигури достъп до занятия на повече от 700 000 нови деца. Междувременно една мащабна коалиция от обществени партньори разшири обхвата на услугите по закрила и чрез устойчива намеса постигна подобрения в регистрацията, събирането и/или настаняването на разделени деца в места за възпитание и грижа.
Свидетелства за малки победи има навсякъде, но сериозните пропуски и недостатъци в основните управленски структури на Хаити не са преодолени. Като цяло държавата е нестабилна и се нуждае от крепка и неотклонна поддръжка, за да се пребори с хроничната си бедност, изостаналост, дълбоко разделение между градските и селските райони и да компенсира слаборазвитите институции, които излагат детския живот на сътресения и стихийни въздействия.
За последна година се изпълнява „преходната програма" за възстановяване след земетресението, чрез която УНИЦЕФ продължава да предлага съчетание от хуманитарна помощ, мерки за изграждане на капацитета и укрепване на институциите, едновременно със застъпничество, за да отговори на наболелите и хроничните проблеми, които възпрепятстват осъществяването на правата на детето. През 2012 г. УНИЦЕФ ще положи максимални усилия в своята мощна и обединяваща роля, за да извлече най-полезното от партньорствата и мобилизирания ресурс за "отглеждане на семената на промяната", които бяха засети в солидарност и подкрепа от цял свят.
Грижата децата да са в безопасност, да са здрави и да учат е споделена цел на родителите, учителите, партньорите от частния и публичния сектор, религиозните организации (включително вуду общността), новото правителство и други ангажирани страни в национален мащаб. Към тази цел са съпричастни и държавите в непосредствена близост до Хаити, както и много хора в страни, отдалечени от Карибско море. Палитра от ангажирани участници работят съвместно за обновление, разрешаване на проблемите и създаване на начален момент, който да ускори здравото вкореняване и израстване на тези семена.
С настоящия доклад, отправен към националните и международните партньори, искаме да поразсъждаваме по въпросите: "Какво се променя в Хаити?" и „Кой осъществява промяната?" Освен че докладът съдържа преглед на приноса на УНИЦЕФ за постигане на редица значими резултати след земетресението, той представя и една портретна галерия на нашите най-отдадени национални партньори - „героите в грижите за децата" - отговорни лица и институции, които със собствен почерк преобразяват реалността. Вдъхновени от тяхната ангажираност и окуражителни слова, ние от УНИЦЕФ отново обещаваме, че през 2012 г. ще вървим заедно с тях и техните съмишленици по пътя на прогресивното осъществяване на правата на детето чрез програмата за промяна.
Всеки от нас трябва да поеме своята роля. А за Хаити имаме дългосрочен ангажимент.
Франсоа Грулуз-Акерман,
Представител на УНИЦЕФ в Хаити
