Заглавие: У дома или в дом?
Публична грижа и осиновяване на деца в Източна Европа и Централна Азия
Aвтор: Регионален офис на УНИЦЕФ за Централна и Източна Европа и Общността на независимите държави (ЦИЕ/ОНД), септември 2010 г.
„Домът" не е просто място за живеене. За детето да е „у дома" обикновено означава да живее със семейството си в среда, която създава усещането за принадлежност, идентичност и произход. Домът е мястото, където те се чувстват обгрижени, и растат защитени от неглижиране, злоупотреба и насилие. Въпреки това обаче, много деца нямат дом в този смисъл, а се отглеждат в среда, която е далеч от идеалната семейна среда. Конвенцията на ООН за правата на детето (КПД) отчита важността на отглеждането в семейство за всички деца. През 2009 г. беше отбелязана 20-годишнината на Конвенцията и Общото събрание на ООН прие Насоки на ООН за алтернативна грижа за децата. Подобни насоки са много необходими, за да се помогне на правителствата в техните усилия да изградят системи за закрила на детето, които защитават децата ефективно в семейна среда.
Тема на настоящия доклад са децата от Източна Европа и Централна Азия, които са лишени от родителска грижа. Независимо от неотдавнашните реформи, които доведоха до нарастване на броя на децата, настанени в алтернативни семейства - например при приемни родители, настойници или осиновители - по-голямата част от децата без родителска грижа все още живеят в институции. Те са обект на една система за грижи за деца, която разчита основно на скъпа резидентна грижа и подценява техния потенциал за развитие. Докладът прави задълбочен преглед и анализ на последните статистически данни, осигурени от националните статистически институти за децата, настанени в системата за публична грижа* в тези страни.
