Изказване на Таня Радочай, представител на УНИЦЕФ за България, на пресконференция на тема "Институциите за деца в България - проблеми и решения"
1 ноември 2010 г.
Много съм щастлива да бъда днес тук и от името на УНИЦЕФ да изразя нашата подкрепа за усилията на правителството да промени и подобри системата за обществена грижа за деца в България, както и подкрепа за Визията за деинституционализация на грижите за деца и за проекта „Детство за всички".
Детството не е просто периода преди настъпването на зрелостта, а е натрупване на важен житейски опит. Когато ние се сещаме за нашето собствено детство, ние си спомняме нашето семейство, нашата къща или апартамент, нашите съседи. Помним тортата си от някой рожден ден, нашето куче или котка, помним майка ни, която приготвя някое скромно ястие, когато не е имало достатъчно средства вкъщи, помним някое голямо фамилно събиране по празничен повод. Спомняме си за баба и дядо и за приказките, които са ни разказвали, помним някой панаир или сватба или пък разговорите със семейството ни по време на вечеря. Всички тези спомени са ни оформили като човешки същества. От такъв опит и спомени обаче са били лишени хиляди деца в България. Те имат нужда да си върнат детството обратно.
Според научните изследвания от последните 50 години, човешката личност в дълбочина се влияе силно дори от опита, който изобщо не помним на съзнателно ниво. Нашето себеусещане, доверието ни по отношение на способността да преценяваме неща, касаещи живота ни, както и отношението ни към другите хора - всичко тези неща се формират през първите години от нашия живот. За всяко дете най-важно е да успее да формира индивидуална, специална връзка с един или няколко члена на семейството и да има чувство за фамилна принадлежност.
Хиляди деца в момента живеят в институции - тогава какво е необходимо да се промени? Отговорът е, че много неща трябва да се променят - и това вече се случва, а правителството има нужда от голяма подкрепа, за да бъде успешен този процес. Всяко едно дете, живеещо в институция, има нужда да бъде забелязвано и изслушвано, така че да може да се намери най-доброто решение за него/нея. А всички нови решения трябва да бъдат разработени, финансирани, подсигурени с квалифициран човешки ресурс и свързани в една нова мрежа от услуги. Това е сериозна задача, която изисква посвещаване на работа за децата, кураж, много усилия и средства.
Но не само това е необходимо. Нека не забравяме, че трябва много сериозно да проучим причините, които водят до настаняването на деца в институции и да потърсим решенията, свързани с тези причини. В противен случай ще ни се наложи да се справяме с последствията и през следващите 50 години.
Един от начините, по които УНИЦЕФ подкрепя правителството в процеса на деинституционализация, е продължителната ни работа по развиването на приемната грижа. Всички вие сигурно знаете за закриването на дома за деца в Могилино и как това е променило живота на тези деца. Всички ние научихме много от това. Сега, в партньорство с Министерство на здравеопазването, Държавната агенция за закрила на детето, местните власти, bTV и останалите участници във Великолепната Шесторка, всички ние сме отдадени на каузата да се осигури обществена подкрепа, за да може да се промени системата на грижи за бебета в област Шумен. Чрез проекта „Семейство за всяко дете" ние се надяваме да докажем, че това не само е възможно, но и че това е правилното за децата, семействата и общността - и този опит да бъде взаимстван и от другите области.
В УНИЦЕФ ще бъдем горди да постигнем това заедно и с подкрепата на всички граждани, тъй като не е възможно да се осигури устойчива промяна без разбирането и подкрепата от гражданското общество. Необходимо е цяла България да разбере защо институциите не могат да предоставят подходящи грижи за децата. Проектът „Семейство за всяко дете" е невероятно важна стъпка в посока реализирането на „Детство за всички".
