„Чуй ме сега! Утре може да е късно!” е новата кампания на УНИЦЕФ

01.06.2011 14:39

1 юни 2011 г., София. УНИЦЕФ стартира кампания за ранно детско развитие: „Чуй ме сега! Утре може да е късно!" в Деня на детето. Тя цели да информира обществеността за важността на ранното детство и нуждата от подкрепа към родителите. Ранното детско развитие включва цялата необходима подкрепа за детето от пренаталното му развитие до осмата му година, за да може да бъде реализирано правото му на оцеляване, закрила и грижа, което ще му гарантира най-доброто развитие. Ранното детско развитие обхваща области като стимулиране на бебето, здравеопазване и пълноценно хранене, ранно учене, подкрепа на семейството, развитие на общността и др. УНИЦЕФ България ще набира средства за проекта „Училище за родители - Да пораснем заедно".

Кампанията „Чуй ме сега! Утре може да е късно!" беше представена по време на международна конференция за ранно детско развитие от Таня Радочай, Представител на УНИЦЕФ за България. Тя сподели, че „Всяко дете има право да развие пълния си потенциал. Бъдещето на децата зависи от първите им години, а от тях зависи какво ще е бъдещето на цялото българско общество. България има нужда всички й деца, за да създадат просперираща нация".    

Стивън Алън, регионален директор на УНИЦЕФ заяви: „Не става въпрос само за бъдещето на децата. Неинвестирането в малките деца може да струва много на обществото и държавата. Икономистите казват, че инвестицията в ранното детско развитие е най-добрата инвестиция за всяко общество. Тя помага на децата да развият целия си потенциал и предотвратява проблеми с ученето, здравни и социални проблеми. Ранното детско развитие увеличава продуктивността и допринася за икономическия растеж."

Кампанията се подкрепя напълно про боно от 26 телевизии, 15 вестника, 36 списания, 15 радиа, 45 уебсайта. Екипът на рекламната агенция Graffiti BBDO също дари труда в подкрепа на кампанията и проекта на УНИЦЕФ.


ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ:

Защо ранно детско развитие?

Първите няколко години от живота  оказват огромно влияние върху развитието и успеха на детето по-късно - от доброто здраве и резултатите в училище до самоуважението и социалните му умения. Детският мозък се развива изключително бързо в този период и връзките между нервните клетки в мозъка, се изграждат чрез взаимодействие с най-близките до детето хора и остават непроменени до края на живота.

Емоционалната стабилност и чувството на доверие се изграждат също през първите няколко години от живота на детето и по-късно стават основа за всички важни взаимоотношения - с връстници, колеги, партньори и по-възрастни, и дори със собствените деца.

Можем да кажем, че този критичен за развитието на детето период предоставя огромни възможности за човека, но е също така и период, в който тези възможности могат да бъдат изгубени. Неподходящото възпитание в първите години на развитието на детето по-късно прераства в чувство на неудовлетвореност от живота, нарушава отношенията, води до трудности в обучението, хранителни разстройства, високи нива на престъпност и насилие, зависимости, и други лични и социални проблеми. Очевидно е, че тези разстройства са много  скъпи и трудни за лечение на по-късен етап от живота, като често лечението не води до резултат.

Въпреки, че всяко дете се развива със свои собствени темпове, много проучвания показват, че развитието е най-бързо в периода преди навършване на три години. През този период, и особено по време на първата година от живота, малките деца обикновено живеят в защитеното  пространство на домовете си и са напълно зависими от възрастните. Родителските умения са от решаващо значение за възпитанието на децата, за осигуряване на емоционална подкрепа, насърчаване на тяхното развитие и за установяване на успешна комуникация. Въпреки това е ясно, че голяма част от младите родители никога не са имали възможност да учат и да придобият умения за адекватна родителска грижа.

Ако осигурим подкрепа на родителите през този период, обучим ги на добри родителски умения и им дадем знания, които ще съдействат за развиване потенциала на децата им, ние ще увеличим шанса за успех и щастлив живот на тези деца в една здрава и подкрепяща среда.

Инвестицията в ранното детско развитие:

Програмите и политиките за ранно детско развитие са инвестиция в бъдещето на държавата и нейното  развитие, както икономическо, така и социално. Те носят допълнителни ползи и пряко допринасят за увеличаване активите на обществото, подобряват ефективността на всички инвестиции  и решават проблема с нуждите на родителите от готово решение /ноу-хау/ за отглеждането на децата. Интегрираните програми за най-малките деца  спомагат и за елиминиране на неравностойното положение, което е един от начините за борба с бедността.

Правилното познавателно и емоционално развитие през първите няколко години водят до неизмерими ползи по-късно в живота. Инвестицията в ранното детско развитие има коефициент на възвръщаемост от 10 % годишно.  Ранната превенция има много по-ниска цена от тази, която би се платила по-късно за преодоляване на вече съществуващи здравни и социални проблеми.


УНИЦЕФ и ранното детско развитие в България:

Нашата цел е всяко дете да получи възможно най-добрия старт в живота. В настоящите икономически условия е по-важно от всякога ограничените ресурси да се инвестират разумно в подкрепа на семействата. Ранното детско развитие е отлична възможност, която може да определи бъдещето на хиляди деца в България.

Ние работим в сферата на образованието, здравеопазването и социалната закрила с националните и местни власти и гражданското общество за разработването и въвеждането на политики и стандарти за ранно учене, достъп до здраве и подкрепа на семействата.

Кампанията „Чуй ме сега! Утре може да е късно!"

УНИЦЕФ стартира кампания за ранно детско развитие: „Чуй ме сега! Утре може да е късно!". Тя цели да информира обществеността за важността на ранното детство и нуждата за подкрепа, както и да набере средства за проекта на УНИЦЕФ „Училище за родители - Да пораснем заедно".

„Училище за родители - Да пораснем заедно"

Толкова много се знае за родителството, и толкова много неща родителите не знаят, че винаги се намира някой, който твърди, че родителите трябва да бъдат обучавани. Разбира се, полезно би било родителите да знаят повече, но е много важно как се провежда обучението им. Датският психолог Йеспер Юл твърди, че обучението на родители може да навреди много на родителите и децата, ако е прекалено опростено и се опитва да представи "рецепти". Според него родителите никога не трябва да стават "педагози" на децата си, тъй като връзката между тях трябва да остане индивидуална и неподправена. Ако родителите просто механично вършат, каквото ги съветват, това няма да проработи. Повече от всичко родителите са модел за подражание за децата си и трябва да се погрижат за себе си, за своите нужди и собствения си живот. Децата трябва да виждат това от своите родители. Добре информираните родители обаче, които биват насърчавани да поддържат близка емоционална връзка със своите деца и да оценяват своите собствени потребности като личности, имат много по-голям шанс да отгледат способни и истински щастливи деца.

Опитът на УНИЦЕФ показва, че промяната на поведението на родителите изисква първоначално адресиране на техните знания и нагласи, чрез качествена и надеждна информация. Ето защо организацията и нейните екипи ще работят с всички структури, формиращи мрежата за подкрепа около родителите, за отговорно и атрактивно представяне на модерна и научно-обоснована информация за ползите от доброто родителство и съвети.

„Училищата за родители - Да пораснем заедно" ще предоставят споделено пространство, в което могат да се срещат бъдещите родители и родителите на малки деца, да споделят и обменят своите мисли и опит. Особено важно е присъствието на подготвени специалисти, които придружават тези срещи. Целта е всички страхове, опасения и въпроси на бъдещите и младите родители да намерят пространство, в което да бъдат формулирани и споделени.

Родителите ще получат информация за ранните способности и особености в развитието на кърмачето и малкото дете:

  • o Езикът на новороденото - мускулен тонус, позата на тялото, движенията, промяната в цвета на кожата, плачовете;
  • o Основните поведения на малкото дете: сън, хранене, отделяне, сексуална активност. За всяко поведение се включва - физиологична основа, развитие, индивидуални особености, развитие на връзката майка - дете;
  • o Вокално изразяване и вокално подражание;
  • o Кърмене - основните неща, които една майка трябва да знае (честота, положение на тялото, лична хигиена и др.);
  • o Играта на кърмачето и малкото дете;
  • o Говорно развитие;
  • o Как да разговаряме с кърмачето и малкото дете;
  • o Раздялата с майката и последиците от нея във възрастта от 6-7 месеца и 2 години;
  • o Как да се държим с малкото дете след няколко дневна раздяла;
  • o Психомоторна експресивност в ранна и предучилищна възраст;
  • o Какво трябва да знаем за педиатричната консултация;
  • o Особености в психичното развитие на детето в предучилищна възраст;
  • o Ролята на семейството за развитието на детето;
  • o Ролята на групата връстници за развитието на детето;
  • o Защо децата обичат приказки;
  • o Детското любопитство - детските въпроси;
  • o Как да насърчаваме детето да твори;
  • o Социално и духовно развитие на детето в предучилищна възраст;
  • o Корени и природа на детската агресивност;
  • o Какво означават отказите на детето - как да посрещаме „Не-то";
  • o Въпросът за границите във възпитанието на детето;
  • o Тялото на детето - как да формираме у детето нагласата, че тялото му е лично и неприкосновено. Как да възпитаме у него способността да казва „не" на неприятни докосвания и контакти;
  • o Детската сексуалност - същност и стадии на развитие.
  • o Когато детето боледува - какво трябва да знаем, за да му помогнем.

Дейностите могат да протичат по следните начини:

  • Децата играят в подходящо оборудвано за тях пространство, като единият от обучителите анимира заниманията им - психомоторика, детска приказка, игра с подходящи за възрастта играчки, ролеви игри, упражнения за развиване на фината моторика (рисуване, изрязване, моделиране); родителите наблюдават и разговарят с другия обучител;
  • Двамата възрастни, играят с децата, а родителите наблюдават;
  • Двамата възрастни играят с децата и канят желаещите родители да се включат;
  • Обучителите насърчават родителите да четат или да играят с децата, а те наблюдават и се намесват само, ако родителите ги помолят.

Ще се организират и ателиета за детска играчка, психомоторика, детска литература: тези дейности се осъществяват в специално оборудвани пространства, в които децата се занимават със специално обучени аниматори или психомоторни терапевти, а родителите наблюдават. Възможно е да се предоставя възможност на родителите да се включват в заниманията на децата си. Крайната цел е родителите да опознаят по-добре възможностите и интересите на своите деца и това да определя избора им на играчки, занимания, книги и пр. Дейности в отделните пространства:

  • Ø Детска играчка: родителите и детето идват в това пространство, в което играчките са подредени по възрасти. Родителите предлагат на детето си играчки, като целта е да се уверят дали то проявява интерес към тях. Обучителят им обяснява какви качества развива у детето конкретната играчка. В пространството може да се организира групов прием на деца.
  • Ø Детска литература: родителите идват с детето си, запознават се с различните видове книжки, подходящи за възрастта на детето, разглеждат ги заедно. В това пространство може да се организират ателиета с познавателна и с терапевтична цел за групи деца, подбрани по възраст или по проблем. Например ателие приказка /приказките се подбират, така, че да са подходящи за децата и те да могат да се идентифицират с основния герой/ за деца, които са преживели насилие, или са хиперактивни и пр.
  • Ø Психомоторика: организира се групов прием на деца, които участват в сеанси с психомоторни терапевти. Родителите могат да останат и да гледат без да участват.


За УНИЦЕФ:

УНИЦЕФ е Детският фонд на Организацията на Обединените Нации и част от голямото семейство на ООН. От 1946 година насам, УНИЦЕФ е водеща организация, работеща в полза на децата, представена в над 150 страни по света. УНИЦЕФ помага за оцеляването и благоденствието на децата от ранното детство до юношеството. УНИЦЕФ оказва помощ в областта на детското здравеопазване и пълноценното хранене, за осигуряване на основно образование за всички момичета и момчета, както и за закрила на децата от насилие, експлоатация и СПИН. УНИЦЕФ се финансира изцяло от доброволни дарения на отделни лица, фирми, фондации и правителства.

За повече информация:
Цветелина Бонова, Комуникации и връзки с обществеността, УНИЦЕФ България, тел.: 02-96-96-207, 0882-42-44-43, Email: tbonova@unicef.org

 

УНИЦЕФ работи на местата с най-тежки условия, за да достигне до най-уязвимите деца. За да спаси живота им. За да защити правата им. За да им помогне да реализират потенциала си. Работим за всяко дете, навсякъде, всеки ден - в над 190 държави и територии - за да създадем по-добър свят за всеки. И никога не се отказваме.