Интервю с Д-р Мери Янг за УНИЦЕФ България

17.12.2015 14:35

 

Д-р Мери Янг е педиатър и специалист по въпросите на Световното здраве и детско развитие с богат опит в развитите и в развиващите се страни. През последните три десетилетия е работила към Световната банка в областта на Международното публично здраве и детското здраве и развитие. По време на мандата си в Световната банка тя е ръководител на глобалните усилия в посока информиране на световните лидери и политици за важността на Ранното детско развитие (РДР). 

Д-р Янг съветва клиенти чрез политически диалози, секторни анализи и проектиране и управление на проекти. Нейният опит обхваща страни и региони от целия свят: от Китай през Източна Европа и Централна Азия, до Близкия Изток и Северна Африка, както и Латинска Америка и Карибския басейн.

 За субтитри на български натиснете: CC.

- Здравейте! Благодаря ви, че сте тук и че ще поговорите с нас. За да информираме аудиторията ни, може ли да се представите и да ни разкажете за Вашата сфера на експертен опит?

Аз съм Мери Янг,педиатър – работя от 30 години върху темите за майчиното и детско здраве, а през последните 20 години – върху ранното детско развитие, интегрирайки това, което знаем от науката и различните дисциплини. Целта е да се прецени какво може да се направи така, че да се оптимиризат възможностите на децата да развият своя пълен потенциал. С това съм се занимавала в Световната Банка като главен специалист по ранно детското развитие. А от пенсионирането ми работя като съветник към Центъра за детско развитие към Харвардския университет, а също така съръководител (заедно с професор Хекман)на програмите по ранна детска интервенция към Университета в Чикаго. Там се фокусираме върху икономическите аспекти на ранното детско развитие и как инвестицията в него може да помогне на цялото общество.

- Кажете ни, моля, от Ваша гледна точка, защо ранното детско развитие е важно и какво трябва да възприемаме, когато говорим за ранното детско развитие – за какво точно става въпрос?

Ранното детско развитие е основата за цялото ни развитие. То не дава само краткосрочни ефекти, като по-добро здраве, но и в средносрочен план подобрява развитието на децата и постиженията им в обучението,а по-нататък повлиява положително на здравето и поведението им като възрастни. Това, което сега знаем за ранното детство, е, че то има дългосрочни последици в живота. Сега също знаем, въз основа на науката, че ранното мозъчно развитие е зависимо от преживанията, на които едно дете е изложено – и това, по своеобразен начин, включва и изключва гените ни, оформяйки архитектурата и функцията на мозъка ни в процеса на развитие. Много е важно да се фокусираме върху ранните години, за да имаме възможност да направим нещата правилно и да предоставим най-добрата обстановка за развитието на детския мозък.

- С развитието на науката, има ли пропаст между това, което преди сме знаели и възприемали като ранното дестко развитие, и това, което сега знаем с новите доказателствата за важността на ранното детско развитие?

Това е много важен въпрос, защото старото мислене е, че сме родени с набор от възможности или умения и толкова по въпроса – тоест разполагаме с това, което родителите ни предоставят и гените определят какви сме. Всъщност това не е вярно. Това, което сега знаем от науката, е, че средата, в която детето расте, започвайки от предродителния педиод (хранителния режим и здравословното състояние на майката), и стигайки до раждането и отношенията, които детето има с възрастните, полагащи грижи за него – всичко това оказва влияние върху развитието на мозъка. Всичко това повлиява и на цялостното здраве, постиженията в сферата на образование, поведението, психическото и физическо здраве. Това е нова наука, благодарение на която сега знаем колко важни са ранните години и зависимостта от средата – вече не става въпрос за чисто медицински модел, който да твърди, че сме родени с набор от възможности, а че ранните преживявания и околната среда, както и взаимодействието на дететео с възрастните – това определят цялостния живот на детето и развитието на езика, познавателните му способности социални и емоционални умения. Така че ранните години са наистина изключително важни!

- Можете ли да ни кажете защо е важно да инвестираме в ранното детско развитие – от гледната точка на обществото, не на индивидуалното дете или личност, а за цялото общество?

Важно е, защото ако всяко дете развие своя пълен потенциал, ще имаме по-продуктивно и по-хармонично общество с превръщането на децата във възрастни. Особено сега – в условията на глобания пазар и икономиката на знанието – това, което ни трябва като умения са не само работници във фабрики, а ни трябват «научни» работници с умения в социално-емоционалната сфера, междуличностното общуване, ефективната работа в екип – тези изключително важни умения се развиват много рано, през първите години от живота на детето, заедно с когнитвните (познавателни) умения. Това, което сега знаем за развитие на отделната човешка личност, е, че ранните години са периодът, в който те усвояват не само когнитивните и социалните и емоционалните си умения, но и точно тези умения им помагат да се справят по-добре в училище и да придобият по-висока степен на образование, да имат по-малко поведенчески проблеми и по-добро здраве с по-малки нива на хронични заболявания. Така че, е много важно за едно общество да инвестира рано, за да може ползата да е за цялата държава и нейното икономическо развитие.

- Вие казахте хронични здравословни проблеми. Може ли да обясните каква е връзката между ранното детско развитие и здравословното ни състояние по-нататък в живота?

Toвa, което сега знаем и наричаме «ембрионален зародиш на болестите», започва много, много рано и зависи от това дали детето е изложено на доста стресираща среда, тормоз, насилие - всички тези фактори нарушават мозъчното развитие и реакцията при по-нататъчен стрес. Това е произходът на много от хроничните заболявания, като например високо кръвно налягане, диабет, или коронарни сърдечни заболявания. Неблагоприятната ситуация в ранната възраст води до лоша био-емоционална реакция и на по-късен етап от живота им – това води до по-голяма възможност от придобиването на хронични заболявания.

- А за психологическия ефект, за психологичната страна на заболяванията, като депресията?

Да, подобно е положението с психичното здраве. Ние сега знаем, че за децата, които са били пренебрегвани или малтретирани или имат родители с психични заболявания или зависимост към психотропни вещества – растейки в такава среда, те имат по-голяма предразположеност към развитието на депресия или злоупотреба с алкохола или наркотиците. Така че е огромно въздействието на ранните години за психическото здраве.

- Може ли да ни кажете малко повече за връзката между успеха на едно дете в училище и развитието, което това дете е имало преди това?

Знаем, че това, на което детето е било изложено в ранната си среда, има огромно въздействие върху представянето му в училище. Деца, които са били обект на ранна интервенция, се справят по-добре и идват в училище готови да учат. Така че има много ясна разлика в представянето в училище между тези, които са имали ранна интервенция, и тези, които не са. По тази логика, нямам предвид ранна интервенция само като предучилищното обучение – децата от раждането развиват мозъците си и това взаимодействие с родителите, как те им пеят, говорят и четат, всичко това помага на детето да развие езика и познанията си – и колкото по-развит е речникът, толкова по-добре се спряват в училише. Така че от раждането още мозъците на децата се развиват, развиват слушането и зрението си, усета си за допир, и всички тези нови сензорни „придобивки“ те получават от външната среда. Така те се превръщат в предпоставка за мозъчното развитие, особено езикът, а това в последствие помага на децата да се справят по-добре в училише. Проучванията са доказали, че децата с разлика в доходите на семействата имат голяма разлика и в начина, по който се справят, докато дойде време да се запишат в училище. Така че деца от семейства с много ниски доходи или деца, които не са имали ранна грижовна среда, започват училище с вече няколко стъпки назад в сравнение с по-превилегированите деца, които са имали тази полезна и стимулираща среда около себе си.

- Какви са вашите впечатления, мислите ли, че през годините, в които изследвате този проблем, разбирането за важността на ранното детско се е увеличило сред политиците, семействата, общностите?

Мисля, че все повече и повече го разбират, но и много още трябва да бъде направено. Ние трябва непрекъснато да повишаваме осведомеността, за да могат родителите да разберат важността на ранното развитие, ранната стимулация, за да могат да си взаимодействат заедно с децата в ранен период, с първия контакт – да знаят колко важно е, че мозъкът се развива още от самото раждане. Те не са «програмирани» в предродителния период. Родители трябва да имат по-добро разбиране, но и да бъдат подкрепени в обществото – в здравната сфера, социалната сфера, за да се осигури на родителите знанието как да си взаимодействат с децата. Това не се случва за един ден, това родителите да започнат да разберат по-добре. Много от старите разбирания са все още налични. Така че мисля, че всеки значим фактор от публичния и частния сектор, всички ние трябва да работим заедно, да подкрепяме родителите, за да може те да разберат своята ключова роля. Така например програмата на УНИЦЕФ тук, с която насърчавате патронажните посещения в домовете, предоставя подкрепа на семейставата. Ако им се помогне да редуцират рисковите фактори, се насърчава детското развитие от раждането и през целия период на детството.

- Вие споменахте едната дейност, която УНИЦЕФ се опитва да насърчи в България и сега сте тук, участвахте в конференция в столицата София... Въпросът ми е: имате ли впечатления от това, което се опитваме да направим в България в момента, свързано със засилване и стимулация на ранното детско развитие? Достатъчно ли е? Трябва ли нещо да се промени или подобри, на базата на впечатления Ви за дейностите на УНИЦЕФ или на други организации в страната?

Аз съм тук от два дни, научих много и искам да поздравя УНИЦЕФ за това, че събирате много партньори на едно място. В последните два дни конференцията беше много значима с това, че не изпращаме послание само на съмишлениците ни, но и се срещнахме с огромен диапазон от разнородни партньори. И докато ги слушах, се замислих наистина колко различна е ситуацията днес в сравнение с преди 10-20 години, когато понятието за ранно детско развитие все още беше много непознато за повечето хора. Обикновено повечето специалисти действат само в собствената си сфера, но тук виждам взаимодействие между публичните сфери на здравеопзаване, образование, социални дейности, както и частната сфера, гражданските организации, мрежата на децата – така че има много и разнообразни допълнителни партньори, които работят заедно. Всичко това се случва в променящ се и различен контекст, тъй като например вече имаме децентрализация на здравните услуги, правителствата вече позволяват на различни други актьори да управляват услуги на различни нива – и става все по-трудно просто да се каже «Имаме изградена политика и всички трябва да я приложат». Но пък виждам как различните заинтересовани страни се събират и осъзнават нуждата да работят заедно за постигането на една обща цел. Така че за мен е вълнуващо да виждам как се работи заедно и има хоризонтална интеграция и се мисли как да постигаме по-добри резултати на ниво общност – например в посока повишаване на осведомеността, превенция на насилието, осигуряването на повече услуги за родителите. На ниво интервенция е важно да има услуги за всякакъв тип деца: масови услуги и специализирани за деца в нужда. Виждам напредък и мисля, че се справяте страхотно тук, с ролята да координирате усилията на различните организации. Например проектът за патронажни посещения в домовете на семействата е нещо, което е правено по вереме на предишната политическа система, но е било изоставено. След настъпването на промяната обаче и изрършванането на реформи, тази практика се завръща – опитвайки се да представи най-добрите практики за това, което например може да направи един общо-практикуващ лекар, педиатър или цялата здравна система. Така че мисля, че този голям напредък е много вълнуващ.

- Отново по темата с конференцията – има ли нещо или неща, които Вие ще запомните или ще вземете като урок, нещо което вие научихте от нея?

Мисля, че това възлнение и желанието да работите заедно развива една обща рамка, общ език за това, че всяко българско дете трябва да има шанса да развие своя пълен потенциал - независимо дали идва от много неблагоприятни обстоятелства или от малцинствени групи. Мисля, че това, че се опитвате да развиете тази обща рамка и да приложите теорията в практика, е наистина страхотно, и това е нещото, което ще взема със себе си - фактът, че вие работите върху това заедно.

- Моят последен въпрос е има ли нещо, което съм забравил да Ви попитам или е от голямо значение, когато говорим за ранното детско развитие и което искате ние да запомним и да прилагаме, когато работим за ранното детско развитие? Девиз или послание, което е важно за Вас и искате да споделите с нас?

Мисля, че ако трябва да обобщим всичко в едно изречение, то би било, че трябва да прилагаме интервенция в правилния момент – колкото по-рано, толкова по-добре и ефективно за развитие на пълния потенциал на децата.

Мисля, че трябва да се работи върху превенцията; това, което вие правите, за да предотвратите по-нататъчните предизвикателства и проблеми. Кога е най-ефикасно да се приложи интервенция? В ранните години! Така че прилагайте я по-рано, по-ефектично и по-често! Посланието ми би било да се подсещаме непрекъснато колко е важно да има ранна интервенция и да увеличаваме разбирането и знанието си за този толкова значим етап от живота на детето – и да прилагаме това във всичко, което правим. Целта ни е да сме сигурни, че всичко, което правим, е едновременно ефективно и ефикасно! Защото е важно непрестанно да напомняме на политиците, че инвестициите в раноото детско развитие са инвестиции в развитието на цялото общество. Това са основните ми послания.

- Добре, благодаря Ви много!

- Няма за какво. Пак заповядайте!

Водещ на интервюто: Ивайло Спасов  
Консултант Комуникации, УНИЦЕФ България - 0888 40 63 83,ispasov@unicef.org

 

Работилница за родители - Да пораснем заедно

16.11.2011 in Проекти

„Работилниците за родители - Да пораснем заедно" ще предоставят споделено пространство, в което могат да се срещат ...

Най-добър старт за всяко дете

07.03.2013 in Проекти

През 2013 г. УНИЦЕФ България откри Център за майчино и детско здраве в област Шумен, който предоставя безплатни домашни ...

Такъв е животът - Да бъдеш родител

01.01.2012 in Проекти

В рамките на няколко епизода зрителите на bTV ще видят историите на различни герои, с различни социални и битови ...

Всички деца имат права. Всеки може да помогне

20.11.2006 in Проекти

Със специалното участие на Димитър Бербатов, Посланик на добра воля на УНИЦЕФ за ...

Мълчанието днес ражда викове утре

06.12.2009 in Проекти

УНИЦЕФ България стартира комуникационна кампания „Мълчанието днес ражда викове утре” за ранното детско развитие, която ...

Децата не идват с инструкции за отглеждане

17.09.2013 in Проекти

Детските сълзи карат родителите да се чувстват безпомощни. Медицинските сестри на Център за “Майчино и детско ...

МИСИЯ: Всяко дете

12.11.2013 in Проекти

На 23 ноември, от 20:30ч., в Националната опера и балет ще се проведе гала концерт “Мисия: всяко дете”, организиран от ...

Заедно от детската градина

22.10.2015 in Проекти

bTV и УНИЦЕФ стартират нова социална кампания за децата със специфични ...

УНИЦЕФ работи на местата с най-тежки условия, за да достигне до най-уязвимите деца. За да спаси живота им. За да защити правата им. За да им помогне да реализират потенциала си. Работим за всяко дете, навсякъде, всеки ден - в над 190 държави и територии - за да създадем по-добър свят за всеки. И никога не се отказваме.