Интервю с Проф. Филип Джафи за УНИЦЕФ България

02.10.2015 14:51

Професор Джафи е преподавател по психология и права на децата в университета в Женева, директор е на Центъра за изследване на правата на децата в същия университет. Проф. Джафи е и детски съдебен психолог с дългогодишен опит в сферата на правосъдието за деца. Член е на Международния институт за правта на детето. Специалист в сферата на работата с деца в конфликт със закона.

 

Здравейте! Благодаря Ви, че отделяте време, за да поговорим. Моля Ви да се представите и да ни разкажете за сферата, в която работите.

- Казвам се Филип Джафи, професор съм по психология и права на децата в Университета в Женева. Също така съм директор на Центъра за изследване на правата на децата, интердисциплинарния център в същия университет. По квалификация съм  детски и съдебен психолог.

Провеждаме това интервю в София, България. Бихте ли ни разказали малко за мисията си тук, в какви обучения участвате?

- Това е обучение за специалисти, които работят с деца  в конфликт със закона, както и в правосъдната система като цяло. Организацията, за която аз работя - Международният институт за права на детето – е основен партньор в тази инициатива. Провеждаме тези обучения по целия свят, за да гарантираме, че всички професионалисти, които влизат в контакт с деца в правосъдната система, са подготвени възможно най-добре, така че да предоставят необходимите услуги и да се уверим, че работата им е в съответствие с международните стандарти за права на човека и права на детето.

Как ви се струва, че специалистите тук възприемат съветите и обучението, което предоставяте? Смятате ли, че го намират за полезно?

- Винаги има деликатен баланс, тъй като всяка държава и група професионалистите в нея имат набор от умения, на които могат да те научат. Но също така имат и пропуски. За мен и колегите ми от Швейцария винаги е трудно да споделим какви точно са пропуските – те затова са и пропуски. Но същността на обучението е да намериш най-добрия начин за обсъждане и преодоляване на пропуските, позовавайки се на чужд опит, но също така разпознавайки набора от компетенции и собствен принос, които професионалистите в България могат да предложат, така че да подобрят системата.. Това е взаимен обмен без каквато и да било критика. Бил съм в много страни и всяка една от тях има своите предизвикателства, положението на децата винаги може да е по-добро или иначе казано - никога не сме достатъчно добри за децата, които живеят в държавата ни.

Когато говорим за уязвими деца, деца в конфликт със закона, какви бихте казали са най-добрите практики и принципи, чрез които да гарантираме, че правата им са защитени?

- Бих могъл да отговоря много кратко и дефинитивно, позовавайки си на правния изказ, има много неща за изреждане, но съм сигурен, че хората, които ще гледат това видео ги знаят наизуст.  Смятам, че основните принципи, които трябва да вземем предвид, когато говорим за деца в конфликт със закона, е да запомним, че всяко дете е личност, която заслужава уважение. Трябва да сме особено внимателни във връзка с достойнството им, както и да гарантираме, че като възрастни винаги мислим за техния най-добър интерес. Нямам предвид спазване на най-добрия интерес от  правна гледна точка,  а да влезем в диалог с тях, да разговаряме с тях, да споделяме, да ги изслушваме, да отделяме колкото време е нужно, за да ги изслушаме, да подсигурим, че в каквото и структура да живеят и да са отглеждани…че тези структури няма да окажат разрушителен ефект върху най-добрия им интерес. Няма да имат токсично влияние върху животите им, а напротив - ще подобрят ситуацията им и ще се отнасят с уважение към тях. Говоря за услугите за закрила на детето, домовете за деца, за всяка една структура, през която децата могат да преминат. Също така, и семействата, когато децата живеят в семейството си, получават помощ, за да полагат по-добра грижа за децата си.

Използвахте думата „ диалог“. Независимо от обстоятелствата, когато става въпрос за възрастни, кои са най-подходящите професионалисти, които да разговарят с децата?

- Като  психолог работя и съм обучен да работя с деца, но преди да стигнем до професионалистите… има хора, които нямат никаква специална подготовка, които са изключително подготвени  и талантливи да разговорят с децата. Така че нещата не опират само до професионална квалификация. Казвайки това, трябва да все пак да знаем, че за да разговаряш с децата трябва да имаш представа от детско развитие, както и да можеш да разбереш, от неговата гледна точка и възприятие, какъв е когнитивният, емоционалният и социалният му капацитет, защото може да има съществен обмен само докато детето наистина разбира, не се страхува, знае кой си и какво представляваш, всички тези елементи, за които забравяме, когато разговаряме с децата. Ние говорим на децата „ отгоре“ и понякога им убягва това, което искаме да комуникираме. Трябва да им говорим от тяхното ниво и позиция, понякога и от по-ниско, без да се държим прекалено детински, но да сме сигурни, че с тях сме на една честота.

Въпреки че покрихте голяма част от темата бих искал да ви попитам по-конкретно за  ролята на психиатъра или психолога в съдебния процес  или друга процедура, свързана с дете в конфликт със закона.

- Тя е на няколко нива. Психологът и психиатърът имат различни роли, които смятам  много полезни за системата за закрила и правосъдната система.  Първо, могат да съветват професионалистите за най-различни аспекти, засягащи децата, .за които професионалистите не знаят. Не знам за нито един студент по право, които да е карал курс по детско развитие, нито един съдия, който познавам няма такава подготовка. Така че , от една страна, са съветите. След това има конкретни задачи, които съдебната система поставя на психиатрите и психолозите. Става въпрос например за оценка на детето,  изготвяне на лечение, оценяване на специфичния вид грижа, от който детето се нуждае. Това са съдебните психолого-психиатрични експертизи. След това има и терапевтичната част, при която много психолози и психиатри извършват клинична работа. Това означава, че щом правосъдната  система вече е приключила с детето (колкото и студено и ужасно да звучи това), когато е намерила „най-добрия път“ за него, трябва да намерим екипи, които да се грижат за нуждите на детето. Психологът има съществена роля в това или като провеждащ терапията, или да съветва и помага на екипа да се обедини и работи заедно  по случая на детето. Освен това, психолозите и психиатрите имат важната задача да правят изследвания, да съберат данни, да гарантират, че системата се подобрява на всяко едно ниво, да анализират кое се развива добре и да посочват кое - не.

Имате ли някое важно послание за студентите си, някой съвет на тези, които тъкмо навлизат в сферата? Какво трябва всички ние винаги да вземаме предвид, когато става въпрос за деца в конфликт със закона?

- Мога да дам много добър съвет, тъй като аз самият бях младеж в конфликт със закона. Мога да Ви кажа, че едно от нещата с най-голямо значение и тежест, е това, че възрастните трябва да спрат и наистина да чуят  децата.  Този капацитет не  се изисква по договор, а е нещо, което трябва да приемат като задължение от човешка гледна точка. Ние работим с хора, работим с деца и всяко дете е личност. Другият съвет, който давам е  не се плашете от изненадите, няма конкретен начин, по който се върши работата. Ако нещо ви изненада или не се вписва съвсем в картината - това е добре, защото ще научите нещо ново за начина, по който функционират децата, ще имате нови начини за реакция. Също така им казвам да не се обезкуражават, подобряването на ситуацията на децата и основните им права е усилие, което ще е необходимо, докато го има човечеството. Важно е да не губим кураж. И накрая, най- необикновените възнаграждения идват от такъв тип работа, а това е да знаеш, че много деца ще имат полза от твоята намеса. Най-вероятно няма да чуеш нищо за повечето добри резултати, така че можеш сам да се поздравиш, защото едва ли ще има друг, който да го направи!

Благодаря Ви за интервюто!

За УНИЦЕФ България интервюто взе Ивайло Спасов.

Всички деца имат права. Всеки може да помогне

20.11.2006 in Проекти

Със специалното участие на Димитър Бербатов, Посланик на добра воля на УНИЦЕФ за ...

Конвенция за правата на детето на 20 години

20.11.2009 in Проекти

"Конвенцията за правата на детето има значението на универсален стандарт за изграждане на един по-добър свят - свят, в ...

Ние вярваме в 0

09.11.2014 in Проекти

Какво е нужно, за да има 0 деца в бедност, 0 деца, жертви на насилие, 0 деца без образование, 0 деца в институции? ...

Бъдеще без насилие за всяко дете

10.11.2014 in Проекти

През месец ноември 2014 г. bTV и УНИЦЕФ България стартираха съвместна социална кампания, целяща да повиши ...

УНИЦЕФ работи на местата с най-тежки условия, за да достигне до най-уязвимите деца. За да спаси живота им. За да защити правата им. За да им помогне да реализират потенциала си. Работим за всяко дете, навсякъде, всеки ден - в над 190 държави и територии - за да създадем по-добър свят за всеки. И никога не се отказваме.