Интервю с Проф. Франк Оберклайд за УНИЦЕФ България

20.12.2015 14:31

 

Проф. Франк Оберклайд е Директор на Центъра за общностна грижа за детско здраве в Кралската детска болница в Мелбърн, Австралия. През 2015г. Проф. Оберклайд взе участие в конференция, организирана от УНИЦЕФ в България, посветена на ползите от програмата с домашните визити на патронажните сестри. Известният изследовател и педиатър даде интервю за УНИЦЕФ България, посветено на ранното детско развитие. 

За субтитри на български натиснете: CC.

- Професоре, благодаря Ви, че ще разговаряте с нас по тази толкова важна тема. С цел да информираме публиката, бихте ли се представили накратко, като ни кажете за Вашата сфера на дейност.

- Аз съм Проф. Франк Оберклайд. Педиатър съм или по-точно т.нар. педиатър на развитието, обучен в областта на детското развитие и поведение. Аз управлявам Центъра за общностно детско здраве към Кралската детска болница в Мелбърн с много голям фокус върху превенцията и ранната интервенция в първите години от живота на детето. Много силно съм повлиян от нещо, което научих от моя ментор преди много, много години в Бостън, където прекарах малко време, а именно – всеки път, когато дете бъде прието в болница, това представлява провал в системата на здравеопазването. Така че в сърцевината на това схващане е: какво се е объркало в общността, където детето е трябвало да получи грижа, че да се налага сега да е в болница? Тоест – как бихме могли да работим с родителите или с доставчиците на услуги в общността така, че да не допускаме децата да се разболяват? Или – ако съществуват проблеми, да ги идентифицираме колкото се може по-рано. А напоследък фокусът на нашата работа е в първите 3 до 5 години от живота на детето, защото изследванията показват изумително важната роля на първите години от живота на детето – преди то да тръгне на училище. Роля не само върху ученето, поведението и развитието на детето, а в действителност върху последиците за детето през целия му живот.

-  Разкажете ни повече за взаимовръзката между първите години от живота на детето и какво е тяхното отражение върху живота на децата по-късно.

-  Изследванията ни казват, че мозъкът на малкото дете, който се развива в първите 2, 3, 4 години от живота, е изключително чувствителен към околната среда – ето защо за да се развиват децата и да постигат пълния си потенциал, се нуждаят от добро хранене, защита от инфекции (затова и имунизациите са толкова важни), нуждаят се от безопасност (за да няма наранявания), но най-вече се нуждаят от отзивчиви, топли и предвидими взаимоотношения. Гените, с които е родено детето, са заложената схема за развитие – но начинът, по който ще се развие детето, е почти изцяло зависим от качеството на средата и на основата на взаимоотношенията, които детето има с неговите родители, с разширеното му семейство или тези, които се грижат за него и т.н. Когато тези взаимоотношения са нефункционални, например поради бедност или прекалено голям стрес в семейството заради безработица, или където има злоупотреба с наркотици от страна на родителите; или ако има физическо или сексуално насилие, когато детето е изложено на тормоз в семейството – изследванията показват, че нивата на стрес се покачват в детския мозък. А когато стресът е постоянен и детето е изложено непрестанно на травмираща околна среда, хормоните на стреса се внедряват за продължителен период и това се отразява негативно върху оптималното развитие на мозъка. Последствията са разстройване на цялата телесна физиология, разстройване на ендокринната система, сърдечно-съдовата система и прави това дете много по-уязвимо в дългосрочен план на всичко, което му се случва занапред и се отразява до края на живота ни. И ако проектираме това в живота на възрастния човек и се вгледаме в някои от предизвикателствата, които страните имат – от проблеми с психичното здраве, криминалните проявления, насилието в семейството, дългосрочната безработица, диабет, сърдечните заболявания, инсулт, високо кръвно налягане – всички тези състояния се коренят в ранното детство. Изследванията отчаяни ни призовават, че ако наистина искаме да подобрим благосъстоянието на възрастните, трябва да започнем още от ранните години.

-  Ако вече имаме толкова впечатляваща база изследвания, как бихте обяснили недостатъчното разбиране от страна на обществата и властите, хората като цяло, за важността на инвестициите в ранното детско развитие, които се оказват инвестиции в цялото общество?

-  Това е така във всяка една страна, не само в България. В Австралия ние също се сблъскваме с трудности в процеса на убеждаване на представителите на институциите. Има няколко причини за това – първата е, че това е „невидимо“. Онова, което се опитваме да направим, е да изградим капацитета в родителите, в семействата, в общностите – но това е „невидимо“: не можем да се насочим към една сграда, не можеш да се фокусираш просто върху назначаването на още една дузина социални работници или медицински сестри – това е първото нещо. На второ място, това е дългосрочен визия. Не просто е „невидимо“, но и казвате на властите: „ако се инвестира сега, ще видите резултатите през идните години.  В повечето страни политиците не искат да чакат. Биха казали: „Ако искате от мен да инвестирам и някой друг да види резултатите след 10 години, това е много абстрактна молба“. Но сте прав – ключът към проспериращо общество и икономически просперитет на страната зависи от увеличаващото се значение на инвестициите през първите години. Така че трябва да положим много повече усилия в оформянето на съобщението и в обяснението на общността, на медиите и на политиците, че увеличаването на инвестициите в ранното детство е най-добрата инвестиция, която всяка една държава може да направи.

-  Програмата за патронажа грижа и идеята на домашните визити – това ли е цялостен и добър подход, защото Вие направихте презентация тук в София, част от която беше твърдението, че дори когато родителите имат услуги на разположение, много често те са фрагментирани? Дали точно в този аспект домашните посещения са добър подход и правилна стъпка в тази посока?

-  Да, те са много добра идея – по няколко причини. Както казах снощи в едно телевизионно предаване – децата не се раждат с инструкции за употреба. Ако си купите телевизор, хладилник или дори мобилен телефон, Вие разчитате на инструкциите, които да ви кажат какво да правите, но децата се раждат без инструкции и много родители, добронамерените родители, всички родители искат да правят правилните неща за децата си, но някои не знаят какво да правят. Не знаят какво да очакват при нормално развитие на техните деца; какво да правят, когато детето плаче – така че домашните посещения са важни като източник на информация, това на първо място. На второ място – те свързват родителите с подходящите услуги. И сте прав – това, че услугите съществуват в общността, не означава, че хората ги ползват. Имаме едно такова схващане в епидемиологията, че хората, които се нуждаят най-много от услугите, всъщност е най-малко вероятно да имат достъп до тях. Ето защо мисля, че е важно патронажните сестри да са източник на информация за родителите, да бъдат доверени съветници – добрите патронажни специалисти биха изградили и доверителна връзка със семействата. Именно те могат да доловят в дома на детето признаци на стрес, проблеми с ранното развитие на детето, които се коренят в семейството – защото са в позицията на доверено лице. И тъкмо защото са изградили доверителна връзка и имат близки взаимоотношения със семейството,  те са в позиция, в която могат да направят информирани съвети и насоки как семейството да получи грижата, от което се нуждае.

- Бихте ли ни казали, от позицията на Вашата впечатляваща кариера – бихте ли споделили с нас някои случаи, свързани с патронажната грижа или друг тип интервенция в ранното детство – случаи, които най-много са Ви впечатлили, например напредък, който дете или семейство са постигнали, на които Вие самият сте били свидетел и сте се вдъхновил още повече?

- Като практикуващ клиничен медик аз все още приемам пациенти по няколко пъти на седмица и в по-голямата си част те са с проблеми в развитието и поведението. Не рядко обаче консултирам деца, с които бих искал да съм се видял на по-ранен етап. Когато дойдат при мен, тези проблеми обикновено са в напреднал стадий.  Има много истории с добър край – за семейства в стрес, за самотни родители, които са осъществили ключов контакт с много важен човек в живота им – това може да бъде специалист, който ги е посетил в дома им; би могъл да бъде начален учител, медицинската сестра от общността, но именно този човек отключва родителския потенциал така, че те да се възползват от услугите, от които се нуждае тяхното дете и се чувстват сигурни при отглеждането и детето разцъфва и се развива много добре. Но и обратното е вярно – има толкова много малки деца, които не получават нужните им услуги и внимание; има толкова много родители, които страдат, защото не получават подкрепа, за да постигнат промяна – и често това се случва, защото те срещат бариери при достъпа до съществуващите услуги. Понякога това са чисто физически бариери – например липсата на транспорт, за да стигнат до услугите; работното време на тези услуги може да не е подходящо; съществуват и културни бариери – има цяла поредица от бариери, които възпрепятстват достъпа на семействата, родителите и децата до услугите, от които имат нужда. Това, което бих искал да видя в бъдещето, е един свят, общности и общество, в които всяко дете развива своя пълен потенциал. А днес знаем, че много, много деца не могат да постигнат потенциала си, защото много семейства не получават подкрепата, от която се нуждаят. И единият от резултатите при универсалния обхват на домашните посещения е, че те започват да адресират точно тази нужди; осветява факта, че много родители, на които им се полага допълнителна подкрепа, всъщност не я получават.  

- Като говорим за постигане на пълния потенциал на детето, не би ли била по-добре, ако обществата акцентират върху превенцията, отколкото върху справяне с проблема, защото Вие сам казахте по-рано, че когато децата и семействата се обръщат към специалист като Вас, те вече са се сблъскали с проблема. Може би фокусирането върху справяне с рисковите фактори, а не овладяване на последствията е разковничето – моля, обяснете ни как тази  цялостна философия трябва да бъде преобърната.

- Превенцията е нещо, което много трудно се „продава“ – трудно е да убедиш в нея която и да е страна в света. Тези от нас, които се интересуват от превенция, понякога сме на светлинни години разстояние – а изследванията просто „крещят“, че превенцията е единствената смислена опция. Инвестицията в превенция е не просто ефективна, а и рентабилна – това е факт, който политиците не могат да разберат и е трудно да ги убедим. Но ние знаем и то от дълго време, че типът семейни специфики, родителски особености и общностни характеристики влияят на развитието за децата. Знаем за важността на доброто хранене, на имунизациите, на това децата да израстват в подкрепяща среда и т.н. и т.н. От дълго време също така знаем, че съществуват редица рискови фактори за децата – в семействата, в общността… и Вие сте абсолютно прав, че това не е магия – но е дори по-сложно от магията: ако се опитваме да идентифицираме рисковите фактори и да ги елиминираме колкото се може по-скоро – там, където забелязваме появата на проблеми в детето или стресова среда в семейството – ако ги разпознаем възможно най-рано и след това приложим навременна интервенция, това би било най-добрият шанс за дългосрочни положителни резултати. Ето защо имаме нужда от холистичен подход към детското развитие. Не можем да разчитаме само на сектор здравеопазване, или образование, или социални политики – навсякъде, където дете и семейство осъществи контакт със системата на услугите, това трябва да бъде правилното място. Няма грешна врата в системата на услугите – тоест, дори аз да не мога да Ви помогна, но виждам, че нещо не е наред, ще знам за друг специалист, към който да Ви препратя. Нещо повече – ще поема отговорност към препоръката с която Ви се осигурява достъп до услуги. Примерите от моята страна са свързани с новини за проблеми в съня на бебетата… и отношението на социалните работници. Ние не очакваме специалистът по ранно детско развитие да знае какво да предприеме при наличие на проблеми със съня. Те не са клинично обучени за това.  В идеалния свят можем да очакваме, че специалистът по ранно детско развитие би могъл да забележи, че тази майка изглежда много уморена, и да каже: – Добре ли сте? През последните няколко седмици изглеждате много уморена и стресирана? А майката да отговори: Ами, да знаете ли  - бебето ми будува по цели нощи и не мога да спя, съпругът ми също не може да спи и е нервен на сутринта, създава се огромно напрежение…“ И ако общността е правилно развита, специалистът по ранно детско развитие ще каже: „Знаете ли, че има общопрактикуващ лекар или педиатър, или психолог или някой друг, който разбира от този тип проблеми, бихте ли желали да ви запиша час?“ И докато все още майката е там на място, специалистът по ранно детско развитие насрочва часа. „Следващия четвъртък сутрин в 10 - удобно ли е за Вас?

- Добре.“ И когато тази майка отново се срещне със специалиста по ранно детско развитие и той я попита дали е успяла да отиде при експерта в уговорения час, а майката отвърне, че не е успяла, специалистът по ранно детско развитие да каже: „Няма проблем, ще насрочим друг…“ Тоест - това се случва и при мен когато видя и усетя подобен проблем, който нямам представа какъв е, но знам, че нещо не е съвсем наред, ето защо аз поемам отговорността да направя нещо – това са организирани услуги. 

- Това звучи много разумно и се надявам много хора да чуят и да се опитат да приложат такъв подход.

- Не е ядрена физика. Идеята е, че няма грешки врати, на които да почукате – във всяко звено на системата. Дори аз да не мога да Ви помогна, ще намеря подходящият специалист, който да го стори и ще поема ангажимента да стигнете до него. 

- Моля Ви, представете си за секунда, че аз съм млад родител, объркан млад родител, който не знае как точно да се грижи за новороденото си, както сам казахте „Децата не идват с инструкции за употреба“. Бихте ли дали на нашата публика някакъв универсален съвет, например имам приятели, които отказват да четат приказки на техните бебета или да разговарят с тях и казват „то е бебе, нищо няма да разбере“. Можете ли да кажете на тези хора за някой смислен начин да общуват с техните бебета и малки деца, защото казахте, че мозъкът се развива най-интензивно през първите години от живота.

- Взаимоотношенията са всичко – още от мига, в който бебето се роди, то има нужда да чува говор, смях, песни, има нужда да му се чете още от съвсем ранна възраст. В известен смисъл вашите приятели са прави - бебето не разбира езика и книгите, но започва да свиква със звука на родителския глас и мозъкът е програмиран така, че посредством гените започва да развива речеви умения. Няма магия в това – но докато сменят пелените, могат да пеят на бебето или да му говорят. И сте прав – бебетата няма да им отвърнат с реч, ако наблюдавате бебето още от първите седмици, то се вглежда в родителите, може да чуе гласа им, това е магическо взаимодействие между майката, бащата и бебето. И когато родителите го осъзнаят и когато родителите разберат, че детето не е пасивен реципиент, бебето активно взаимодейства с родителите – а дивидентите, отплатата, която черпят родителите от тази инвестиция, е много дълбока. Можете да кажете на приятелите си, че има толкова много радост и екстаз, които могат да бъдат генерирани в резултат от това взаимодействие с малките бебета. Това е магията на бебето; магията, която показва какво е да бъдеш родител и да си лудо влюбен в човечето, което си създал.

- Като говорим за радостта от общуването и възможността да видим как бебето разцъфва, бихте ли ни казали, вглеждайки се във Вашата впечатляваща кариера и дългогодишен опит на изследовател, как работата с деца и семейства се отрази на Вас? Как Ви промени като човек? Какъв тип човек Ви направи тази кариера?

- Това е много интересен въпрос, колко време имаме? Преди всичко се чувствам изключително привилегирован, че съм прекарал кариерата си в работа с деца – по много причини!  Да бъда човек, на когото родителите могат да се доверят, да ми поверят най-ценното нещо в живота им, това е нещо много, много трогателно!

Аз често казвам на студентите си, че привилегията, която имаме – да бъдем допуснати в живота на семействата, където те разкриват най-големите си притеснения – е нещо, с което никога не трябва да се злоупотребява! Другото прекрасно нещо на работата с деца е, че не можеш да бъдеш арогантен. Всеки път когато си помислиш, че вече си разгадал всичко за живота, детенцето просто ще се изпишка върху теб или ще повърне – и това много, много бързо те приземява… 

-  Добре, много Ви благодаря!

-  И аз благодаря!

Водещ на интервюто: Ивайло Спасов  
Консултант Комуникации, УНИЦЕФ България - 0888 40 63 83,ispasov@unicef.org

Работилница за родители - Да пораснем заедно

16.11.2011 in Проекти

„Работилниците за родители - Да пораснем заедно" ще предоставят споделено пространство, в което могат да се срещат ...

Най-добър старт за всяко дете

07.03.2013 in Проекти

През 2013 г. УНИЦЕФ България откри Център за майчино и детско здраве в област Шумен, който предоставя безплатни домашни ...

Бъди БЛАГОДЕТЕЛ и дарявай детство!

01.11.2011 in Проекти

Децата имат нужда от грижа всеки ден, всяка минута, постоянно. Ако всеки от нас помага редовно, те няма да бъдат ...

Такъв е животът - Да бъдеш родител

01.01.2012 in Проекти

В рамките на няколко епизода зрителите на bTV ще видят историите на различни герои, с различни социални и битови ...

Всички деца имат права. Всеки може да помогне

20.11.2006 in Проекти

Със специалното участие на Димитър Бербатов, Посланик на добра воля на УНИЦЕФ за ...

Мълчанието днес ражда викове утре

06.12.2009 in Проекти

УНИЦЕФ България стартира комуникационна кампания „Мълчанието днес ражда викове утре” за ранното детско развитие, която ...

Такъв е животът - Работилница за родители

08.01.2013 in Проекти

От 6 януари в ефира на bTV съвместно с УНИЦЕФ стартира новия сезон на „Такъв е животът – Работилница за родители”. ...

Децата не идват с инструкции за отглеждане

17.09.2013 in Проекти

Детските сълзи карат родителите да се чувстват безпомощни. Медицинските сестри на Център за “Майчино и детско ...

Има деца, които не мечтаят за играчки

06.12.2013 in Проекти

Дядо Коледа е безсилен да изпълни желанията им ...

УНИЦЕФ работи на местата с най-тежки условия, за да достигне до най-уязвимите деца. За да спаси живота им. За да защити правата им. За да им помогне да реализират потенциала си. Работим за всяко дете, навсякъде, всеки ден - в над 190 държави и територии - за да създадем по-добър свят за всеки. И никога не се отказваме.