Историята на Жулиета

20.01.2014 17:07

Аз съм Жулиета. Питала съм майка си за моето име, за това на кого са ме кръстили, но тя замълчаваше и тайнствено се усмихваше. Още от дете аз реших, че съм кръстена на онази красива девойка, която имала нещастна любов.

Аз детство не съм имала. Отгледаха ме баба ми, дядо ми и и чичо ми. Майка ми и баща ми се разведоха. Когато поотраснах, трябваше да правя всичко друго, но не и да играя като останалите деца. Винаги имаше какво да се свърши у нас. Чистех, подреждах, перях. Понякога излизах от къщата в махалата и отивах на полето. Обичах да го правя напролет – когато навсякъде е зелено,  а в същото време не е тихо. Берях от онези жълтурчета и правех венци за главата на майка ми. Нея я нямаше де – не беше достойна за нашата къща, така каза баба. Но това не ми пречеше да затворя очи и да си спомням как тя ми сресваше косата и ми казваше, че аз няма да съм като другите деца в махалата. Като замина, много ми липсваше.

Майка ми и сега ми липсва, нищо че поддържаме връзка. Но от дистанцията на времето не е същото.

Чичо тогава ни не ни остави. Той имаше две деца. И държеше всички да учим.  С малкия ми брат завършихме образованието си, въпреки трудностите. Големият брат учи до пети клас и спря.

Когато забременях за първи път от моя съпруг, доста се страхувах. Макар и да имам чудесна свекърва, на която всяка булка в махалата може да завиди, аз някъде в сърцето си исках майка ми да е до мен, да ми помага, да ми разказва, да ме научи. Но не стана.  Родих дъщеря си. Кръстих я Дамла. Сега, като се замисля, мисля, че не е случайно. На нашия език името на моето момиче означава „капка“ и може би детето е символ на моята тъга по мама. Когато забременях с Дамла, моят съпруг много се зарадва. Не бях готова да съм майка, признавам. Няма нищо на този свят, което да те подготви да си майка. Но с времето се научаваш. Научаваш се и да обичаш. Първите седмици след раждането аз гледах очите, устните, ръчичките на Дамла и постепенно я заобичах. Сега тя е втори клас. Няма да я спра от училище. Искам тя да има различна история, различна съдба, различно бъдеще. За мен само с образование се става човек.

Аз също уча сега. Завърших средно образование и сега продължавам да уча за социален работник в Шуменския университет. Това в нашия етнос не може да стане, ако нямаш подкрепата на мъжа си и на свекървата. Колкото и да е странно, свекървата при нас е много важна. Тя отговора за домакинството и за добруването на семейството. Аз, както казах, случих на свекърва. Тя също е завършила средно образование и благодарение на образоваността си, има респект сред останалите в квартала. Аз познавам булки, на които не им е хубаво в техните къщи. Техните свекърви не са добри, държат ги строго, не са свободолюбиви, не уважават различното мнение.  А и традициите са ни строги – ако свекървата не е избрала булката, голямо тегло чака невестата.

Сега чакам второто дете.

Макар и да съм родила вече Дамла, не бях спокойна, когато разбрах, че съм бременна. Със съпруга ми искахме това дете, но аз нямах здравни осигуровки. Вижте, много лесно е да родиш, ама как да го отгледаш? Доста бях притеснена, а аборт не съм и мислила да правя.

Затова съм много благодарна на медицинската сестра. Тя много ми помогна. Много важно е, че тя е от нашия етнос – по този начин разбира много добре традициите, обичаите и вярванията ни и умее да „влиза под кожата“ на свекървите. Уж покорна, ама не съвсем – без да иска ги учи и тях да са грижовни като майки за внучетата.

Моята сестра Нуртен е съкровище. Заведе ме на преглед. По-спокойна съм. Каквото и да стане оттук насетне, тя е зад мен.  Колкото и да звучи странно, Нуртен ме учи какво да ям, какво не, какво е добро за бебето, кое не много. Казва ми женски трикове как да се справям с болките в кръста. Преди време, като се притесних, имах болки в корема, тя ме заведе на лекар и ми даде и лекарства. Да ви кажа, радвам се, че има кой да ми обръща внимание. Вярно, и свекървата я е грижа, но тя знае, че децата сега не се гледат като едно време. Даже, да ви кажа, май се радва на Нуртен. Приема я като помощничка, а не опозиция.

И накрая – да ви се похваля. Вече взех първия изпит в университета. То не беше четене, притеснение, но се справих. Моите състуденти са страхотни. Приемат ме радушно, с интерес, може би защото са на по 19-20 години. Покрай мен учат за моя етнос, за нашите навици и традиции, което е добре и за тях, и за мен. 


Център за майчино и детско здраве в Шумен e създаден по проект “Семейство за всяко дете” с подкрепата на УНИЦЕФ. 

През 2010 г. УНИЦЕФ стартира проект “Семейство за всяко дете”, който цели изграждане на модел за закриване на Дома за медико-социални грижи за деца (ДМСГД) в гр. Шумен, чрез, от една страна, създаването на услуги за подкрепа на семействата и превенция на изоставянето на децата, и от друга, със съдействие за развитието на приемната грижа като алтернатива на институциите за деца и работата по извеждане на децата от домовете.

Благодарение на даренията на милиони българи, зрители на телевизионното предаване „Великолепната шесторка“ 2, българското правителство и допълнителни средства от УНИЦЕФ, на мястото на ДМСГД в гр. Шумен е утвърдена мрежа от нови услуги за превенция и подкрепа на деца и семейства в риск, които обхващат цялата област Шумен: три Семейно-консултативни центъра (в Шумен, Нови пазар, Велики Преслав), Дневен център за деца с увреждания в Нови пазар, Център за майчино и детско здраве в гр. Шумен (с изнесени групи в гр. Нови пазар и гр. Велики Преслав), както и услуги за превенция на изоставянето на ниво родилен дом и развитие на приемната грижа на областно ниво. Целта на тези услуги е да оказват подкрепа на уязвими семейства в грижите за децата им и така да се предотвратява опасността от изоставяне на деца и да се подобрява качеството на грижите за тях в семейството. 

Медицинските сестри на Център за майчино и детско здраве, само за 6 месеца, откакто съществува Центъра, са направили над 2600 домашни посещения в 1500 семейства в областта. На всяко от тях е осигурена нужната му подкрепа – насърчаване за кърмене и пълноценно хранене, насоки за грижа за здравето и развитието на детето, както и помощ в първите, най-трудни дни след раждането.

Проектът се изпълнява в партньорство с Министерство на труда и социалната политика, Агенция на социално подпомагане, Министерство на здравеопазването, Държавна агенция за закрила на детето, областния управител на област Шумен и всички общини на територията на областта. 

 

Семейство за всяко дете

15.10.2010 in Проекти

Всяка година над 2 000 български деца биват изоставени и настанени в институции. Медицински доказано е, че отглеждането ...

УНИЦЕФ работи на местата с най-тежки условия, за да достигне до най-уязвимите деца. За да спаси живота им. За да защити правата им. За да им помогне да реализират потенциала си. Работим за всяко дете, навсякъде, всеки ден - в над 190 държави и територии - за да създадем по-добър свят за всеки. И никога не се отказваме.