Историята на едно спасено детство

22.02.2017 10:36

 

„Да имаш семейство е безценно, защото любовта му те прави силен.“

За Йорданка Дукова изборът да стане приемен родител е мисия, а не професия. Преди три години тя отваря къщата и сърцето си за Аксeния, дете от Дома за медико-социални грижи в Шумен.

Хапки от реалността 
„Никога няма да забравя момента, когато видях Аксeния за първи път. Кошарите, прилепени една към друга, приличаха на клетки в зоологическа градина, а децата гледаха зад решетките като уплашени животинчета. Аксeния беше кожа и кости. Едва ли тежеше повече от седем килограма (колкото няколкомесечно бебе), а беше на три години. Влачеше се по корем, понеже не можеше да ходи. Тялото й беше в синини и охлузвания от блъскането в стените и кревата. По глезените имаше белези, напомняха следи от връзване. Заведоха ни в трапезарията. Опитах се да я докосна, не ми позволи. Бях й взела банан, гълташе хапките без да дъвче, а когато хвърлих обелката, се разстрои, искаше да изяде и нея. Не знам дали някой може да види това и да остане безразличен, ние двамата с мъжа ми се разплакахме. Последваха още седем срещи в продължение на месец – най-дългия в живота ми!

Сближаването беше трудно, не получихме достатъчно подкрепа и от персонала, защото появата ни беше свързана и  с работата на УНИЦЕФ по проекта „Семейство за всяко дете“ и предстоеше закриване на Дома. В крайна сметка желанието ни да влезем в живота на Аксeния, за да го направим по-добър, се сбъдна. Благодарение на УНИЦЕФ тя се сдоби с дом и семейство. Надявахме се да й осигурим нормално и спокойно детство, въпреки списъка с диагнози (шизофрения, епилепсия, умствена изостаналост, хиперактивност, кривогледство, двигателни проблеми) и последствията от престоя в Дома.“

„Опорни точки“ – любов, разбиране, грижа
Сега мога да кажа, че Аксeния е едно сладко шестгодишно момиченце, което всички обичаме. Началото беше болезнено - пълзеше от стая в стая като изгубена, а когато посегнех да я взема, се свиваше все едно ще я ударя. Избягваше всички, не се усмихваше, в очите й виждах само страх. Разбирах защо не приема ласките ми, усещането беше непознато за нея. Изоставена от майка си след раждането, а после  част от работния ден на възпитатели в Дом, Аксeния беше жестокият пример на дете, лишено от любов още с първата глътка въздух. Повече от месец се опитвах да стигна до нея, не беше лесно да спечеля доверието й, но в някакъв момент тя ми позволи да бъда нейна майка.


За кратко време обиколихме много специалисти, исках да разбера какво е реалното състояние на детето и как да се грижим за него. Първоначалните диагнози се потвърдиха, добавиха и глутенова непоносимост - трябваше да внимаваме с храненето. Посетихме ортопед заради двигателните проблеми на Аксeния, оказа се, че единият й крак е по-къс от другия, но вече беше късно за операция. Докато е била в Дома, това е можело да се поправи, но тогава никой не й е обърнал внимание.  Въпреки трудностите тя проходи с много усилия от нейна и наша страна.

Случиха се и други положителни промени. Независимо от твърдението на специалистите, че мозъкът й не е достатъчно развит, тя постоянно ни изненадва.  Вече с лекота привличам вниманието й, успява да се концентрира върху това, което правим, заиграва се, заглежда се в телевизора… Казва „мама“, „тати“, „баба“, научила и е още няколко думи. Музиката я успокоява, опитва се да пее и танцува по нейния си начин. Освен това вече изразява емоции – радва се, като ме види, посяга да ме прегръща и целува -  нещо, което в началото ми се струваше невъзможно.

През годините си създадохме режим за лягане, хранене, къпане, игра и се стараем да го спазваме, така тя е по-спокойна, защото знае какво предстои. Непознати места, хора и ситуации могат да я изплашат и  изнервят. За такива моменти имаме топка за скачане, батут, люлеещ се стол, които я успокояват… Навън винаги съм с количка, тя обича да се вози и мога да я сложа в нея, ако започне да се блъска в хората или да ляга по земята. Когато съм затруднена, се консултирам с необходимите специалисти. Разчитам много и на помощта на ресурсните учители от детската градина, която Аксeния посещава.

За някого вероятно три години не са много, но за мен това е половината от живота на дъщеря ми – по-добрата половина. От физиката знаем, че за да застане едно тяло в определено положение, са му необходими три опорни точки. Ако използвам сравнението, за Аксeния това са любовта, разбирането, грижата, и тя ще ги получава от нас, защото ние сме нейното семейство – поне до момента, в който тя си намери и постоянни родители, които да я обичат и подкрепят цел живот.

#ВсякоДете има право да расте в любяща семейна среда. Помогни ни да дарим НАДЕЖДА на повече деца, като Аксения!

За УНИЦЕФ  
УНИЦЕФ насърчава прилагането на правата и повишаване на благосъстоянието на всяко дете посредством всяка своя дейност. Заедно с нашите партньори ние работим в 190 страни и територии, за да превърнем този ангажимент в практически действия в полза на всички деца, навсякъде по света, полагайки особени усилия да достигнем до най-уязвимите и социално изключени деца.

За повече информация
Жаклин Цочева    
Директор Комуникации, УНИЦЕФ България,    
Тел.: 02/9696207    
E-mail: jtzocheva@unicef.org 

 

 

Всички деца имат права. Всеки може да помогне

20.11.2006 in Проекти

Със специалното участие на Димитър Бербатов, Посланик на добра воля на УНИЦЕФ за ...

Заедно от детската градина

22.10.2015 in Проекти

bTV и УНИЦЕФ стартират нова социална кампания за децата със специфични ...

ЗАЕДНО ЗА ВСЯКО ДЕТЕ

01.11.2016 in Проекти

Кампанията отразява реалните резултати, постигнати за децата в България благодарение на партньорството, стартирало ...

Някои деца не мечтаят за играчки, а за грижа, обич и закрила

16.12.2016 in Проекти

Заедно носим надежда за по-добро бъдеще за децата в неравностойно ...

УНИЦЕФ работи на местата с най-тежки условия, за да достигне до най-уязвимите деца. За да спаси живота им. За да защити правата им. За да им помогне да реализират потенциала си. Работим за всяко дете, навсякъде, всеки ден - в над 190 държави и територии - за да създадем по-добър свят за всеки. И никога не се отказваме.