Изгубено бъдеще? Изследване на феномените на необхващане в училище

08.11.2013 12:30

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ФЕНОМЕНИТЕ НА НЕОБХВАЩАНЕ В УЧИЛИЩЕ

Изследователски доклад

Вижте пълния доклад

УНИЦЕФ изказва благодарност на Боян Захариев, ръководител на изследователския екип, както и на Илко Йорданов и Йоана Дечева, съавтори и провели теренните проучвания.

 

© 2013 Детски фонд на обединените нации (УНИЦЕФ) 

Октомври 2013 

ISBN 978-954-92855-4-3

 

РЕЗЮМЕ

Настоящият анализ има за цел да подпомогне разработването и резултатното прилагане на политиките за намаляване на незаписването в училище или твърде ранното му напускане – преди завършването на началния образователен етап.

В страната има стотици хиляди деца, младежи и възрастни, които през последните две десетилетия не успяха не само да получат най-доброто от образователната система – но дори мнозина от тях останаха изобщо без досег с нея или я напуснаха след твърде кратък престой в училище. Налице са признаци, че делът на  никога незаписваните в училище и на учениците, които не са успели да завършат дори начален етап на образование сред най-новите поколения, навлизащи в училищна възраст, в годините на икономическа криза започва да нараства.

Неграмотността и липсата на достатъчно продължителна образователна подготовка на необхванатите в училище деца в ученическа възраст води до дефицит на знания, умения и компетентности, необходими за пълноценна социализация и реализация, както на отделните индивиди така и на техните общности и семейства. Това ограничава и приноса им за социално-икономическото развитие на страната. Само в групата на никога непосещавалите училище неграмотни са 9 от 10 души. Сред незавършилите начално образование на възраст между 15-19 години неграмотни са 2 от петима. Неграмотността и ниското образование или липсата на образование са основна причина за безработица, ниски доходи и бедност – живеещите в бедност през 2011 г. сред завършилите най-много основно образование са с над тройно по-висок дял (44,3%) в сравнение с бедните сред завършилите средно образование (13,1%).

В съвкупността си никога незаписваните и твърде рано напуснали училище през последните 5 години средногодишно наброяват приблизително 7 000 деца. Те са  втората по големина група на преждевременно напускащи училищното образование (след децата в прогимназиален етап).

Сред страните в ЕС България е с най-ниската средната възраст на напусналите с ниска степен на образование (до основно): едва 14,3 години, т.е почти 2 години преди навършване на задължителната училищна възраст.

Никога незаписваните и преждевременно напусналите в начален етап допринасят съществено за челното място на България по този показател в рамките на ЕС и за позицията й в първата четвърт сред страните-членки с най-висок коефициент на преждевременно напуснали образование през 2012 г.

През последните 5 години средногодишно около 6000 деца, записани в училище, не са успели да завършат дори началния етап на основната образователна степен. Около 40% от тях са заминали в чужбина и не и известно дали са продължили образованието си извън страната.

До 2011 г. като цяло както политиките за осигуряване на достъп до образование, така и значителна част от изследванията и анализите в тази област, са фокусирани върху „отпадането“ на учащите. Едва при Преброяването на населението и жилищния фонд, проведено през 2011 г., за пръв път беше събрана официална статистическа информация за никога незаписваните в училище лица. Техният брой надхвърля 80 хил. души в страната, а само сред децата в ученическа възраст – никога непосещавалите училище са над 10 хил. деца.

Броят на деца в училищна възраст, които не постъпват в училище поради причини от здравно естество, е значителен – всяко 6 дете във възрастовата група 10-19 години, което не е било записано в училище, е дете с определена степен на увреждане.

„Скрито фактическо отпадане“, дължащо се на формално водене в училище и толериране и нерегистриране на значителен брой отсъствия от училище, е проблем, който засяга в значителна степен училищното образование. Експертните оценки на директори, учители и общински образователни експерти сочат, че броят на засегнатите от тези феномени деца, надхвърля многократно броя на децата, ежегодно регистрирани като напуснали или незаписани в образователната система.

Бедността на домакинствата, географска отдалеченост на малките населени места до образователните институции и влошени условия на жилищната среда, ниското равнище на образование на родителите, здравните проблеми, недоброто владеене на официалния език, както и предразсъдъците и дискриминационните нагласи са общи фактори, които засягат деца в по-високи възрастови групи, но имат съществено влияние и върху отпадането още в начален образователен етап и  незаписването в училище.

Сред специфичните ключови фактори за твърде ранно отпадане от образователната система (преди завършване на начален етап) или незаписване в училище са: незаписването или ниското качество на подготовка в детски градини и подготвителни групи в детска градина и училище на децата от уязвими групи;  преминаване в по-горен клас, без да са покрити минималните стандарти, при липса на достатъчен набор от мерки за преодоляване на дефицитите през следващите учебни години, както и вътрешната и външната миграция на семействата и въвличането на децата в различни форми на просия.

Ограниченият достъп до предучилищно образование в малките населени места и за социално уязвими групи, които не са в състояние да заплащат такси за детските градини допринася за високия дял необхванати в задължителна предучилищна подготовка – всяко 5 дете сред 5-годишните и 11,5% от 6-годишните деца в България не са записани в детски градини и училища.

Тъй като навиците, знанията и поведението, възпитавани в детските ясли, градините и училище са ключови за адаптирането на децата в училище, рискът от ранно отпадане или незаписване в училище е висок, особено за деца от социални групи, които трудно могат да компенсират изоставането от връстниците си, посещавали предучилищна подготовка.

Данни от изследването PIRLS показват, че съществено, статистически значимо влияние има не само посещаването на детска градина, но и продължителността и редовността на подготовката в тях, като краткият период на посещаване на детска градина не е достатъчен за формиране на значими разлики с никога непосещавалите детска градина.

При децата, никога незаписвани в училище, влияние оказва и недобрата координация между институциите за идентифицирането на подлежащи за задължително предучилищно и училищно образование и неефективна система за гражданска регистрация на лица от крайно маргинализирани общности.

Съществено препятствие пред ефективността на междуинституционалните взаимодействия е липсата на координационни механизми и механизми за ранно предупреждение с фокус върху превенцията на отпадането от училище, както и ограниченият брой на социалните работници, които да взаимодействат активно с училищните екипи за предотвратяване на рисковете от отпадане.

Преобладаващата част от ключовите мерки, които следва да бъдат предприети от отговорните институции и от заинтересованите страни на национално и общинско равнище и в училищата, следва да бъдат насочени към превенция на незаписването и твърде ранното напускане на училище.

Осъществяването на политиките за превенция на незаписването в училище и ранно отпадане следва да бъде основано на ефективно работещи междуинституционални партньорски механизми на местно, регионално и национално равнище, ясно планиране на интегрирани мерки и конкретни отговорности на институциите.

На национално равнище е необходимо въвеждане на единна дефиниция на ранното напускане на училище и определяне на приоритетни мерки за най-уязвимите групи; и разработване и осъществяване на политики,основани на доказателства и задължителни ex ante оценки на въздействието на очертаващите се промени в образованието. Увеличаването на дела на средствата за образование от държавния бюджет е необходимо за реализиране на мерките за превенция на преждевременното отпадане от образование и за подобряване на издръжката и материалната база в училищата и детските градини и повишаването на качеството и достъпността на предоставяните от тях услуги.

Необходима е интензивна работа за промяна на нагласите към ранното детско развитие и популяризиране на своевременното начало и необходимата продължителност на предучилищната подготовка и нейната значимост за индивидуалното, социалното и икономическото развитие. Израз на промяната и насока за нейното развитие е разработването на комплексна междусекторна стратегия за ранно детско развитие От особено важност е премахването на финансово-икономическите, социалните и териториално-географските бариери за достъп до предучилищна подготовка с необходимото качество и продължителност, както и премахването на изискванията за заплащане на такса и други разходи, свързани с посещаемостта в задължителна предучилищна подготовка.

Прилагането на националните политики по места изисква повишаване на стимулите и механизмите за носене на отговорност на местно равнище по отношение на обхвата и посещаемостта в образованието и насърчаване на междуинституционални и партньорски инициативи на местно равнище.

Необходимо е осъществяването на системни междуинституционални усилия за преодоляване на стереотипите относно ролята на половете и представяне на рисковете от ранните бракове и ранната раждаемост за развитието на децата.

Сред основните мерки за превенция на незаписването и твърде ранното напускане на училище са: създаване на програми, ръководства и помагала за училища от типа „втори шанс” (насочени към реинтеграция в образователната система) и за училища за родители; назначаване на общински образователни медиатори и повишаване на ангажираността на социалните работници за превенция на отпадането от училище и регламентиране на взаимодействието им с училищните екипи; обвързването на достъпа до социалните помощи с посещаемост в задължителна предучилищна подготовка и в училище; обучение по български език на деца, за които той не е майчин; насърчаване на по-голямо участие на учители от етническите малцинства в образователната система.

Заедно с това е необходимо организиране на широки обществени дискусии за ограничаване на практиките на формалното водене на учениците в училище. В рамките на дебатите следва да се обсъдят възможности за усъвършенстване на системата на делегираните бюджети и разработване и въвеждане на стандартизирани процедури за водене и мониторинг на електронната отчетност на посещаемостта в училище и в задължителна предучилищна подготовка.

 



Превенция на отпадането от училище

01.10.2008 in Проекти

Образованието в България заема челно място в ценностната система на българина, като този приоритет придоби още ...

УНИЦЕФ е Детският фонд на Организацията на Обединените Нации и част от голямото семейство на ООН. От 1946 година насам, УНИЦЕФ е водеща организация, работеща в полза на децата, представена в над 190 страни и територии.