Какво бъдеще очаква децата на Сирия?

12.03.2015 09:35

През месец март конфликтът в Сирия навлиза в своята пета брутална година. Отбелязването на четири години на нарастващо насилие и страдание, без изглед за скорошното им прекратяване, е ужасяваща перспектива.

Десетки хиляди цивилни загубиха живота си. Милиони побягнаха в търсене на спасение.  Домове, болници, училища стават обект на директна атака.  Цели общности са откъснати от възможността за хуманитарна помощ, храна и вода.  Насилието се разпростира през границите като бързо разпространяваща се зараза.

Сега си представете този ужас през очите на децата, които го преживяват.  Домовете им са бомбардирани или изоставени. Близки и приятели са погубени. Образованието им е прекъснато, или пък никога не е започвало. Детството им е откраднато.

В рамките на конфликта, който вече предизвика  най-тежката хуманитарна криза в най-новата ни история, УНИЦЕФ отчита, че около 14 милиона деца в Сирия и съседни страни са засегнати.

Най-малките деца не познават нищо друго, освен тази ситуация. Впечатленията им за света са формирани от насилие и лишения. А  за младежите, които навлизат в решаващ етап от личностното си развитие, насилието и страданието са белязали не само миналото, но формират  и бъдещето им.

И докато връстниците им от други страни започват да взимат решения, които ще повлияят на  остатъка от животите им, тези деца се борят да оцелеят. Прекалено много от тях се сблъскват с неописуема жестокост; или им се налага да работят, за да подпомагат семействата си; а някои са въвлечени в детски бракове, докато други са вербувани от въоръжени групи.

Какъв избор ще направят тези деца? Какъв избор имат те?

Ще продължат ли да вярват в едно по-добро бъдеще? Или може би ще се отдадат на отчаяние, ограничавайки се до малкото възможности, които едно нестабилно бъдеще може да предложи?

Или пък в най-лошия случай - ще прибягнат ли и те самите към насилието, тъй като това ще се е превърнало в нещо „нормално“ за тях?

Преди година хуманитарните служби предупредиха, че рискуваме да станем свидетели на цяло едно „изгубено поколение“ от млади хора, отдали се на насилие и отчаяние – а с тях да загубим и шансовете за по-добро бъдеще в Сирия и региона. Опасността не е намаляла.

Кризата навлиза в петата си година и сегашното поколение младежи все още е под заплахата да остане в капана на насилието и да прехвърли този модел и върху  следващото поколение.

Международната общност се опитва да избегне тази мрачна вероятност, като оказва хуманитарна помощ, закрила, подкрепа и образование. Но това не е достатъчно.

Не можем да се откажем от тези млади хора – и трябва да достигнем до повече от тях преди те сами да са се отказали от себе си и от бъдещето си. 

Все още има време, има  и надежда. Въпреки страданията, които са преживели, и въпреки очевидната неспособност на възрастните да сложат край на конфликта, тези деца все още имат куража и решителността да си осигурят по-добър живот.

Това са деца като 16-годишния Ала, който бяга от дома си в сирийския град Хомс преди две години. Собственото му обучение е прекъснато, но той има късмета да попадне на тренировъчна програма и днес е начело на образователни курсове за други деца.

Това са и деца като 10-годишната Кристина, която се намира отвъд границата – в северната част на Ирак. Тя живее в убежище за разселени семейства, където помага на още по-малки и от нея деца с уроците, като същевременно и тя полага усилия да не изостава със своите.

При вида на тяхната решителност ние нямаме право да сме по-малко решени да им помогнем! Ако те не са се отказали, как бихме могли ние да се откажем? Ако го направим, последствията ще тежат на поколения напред и ще са по вина на всички нас...

Тази ужасяваща криза не засяга само милиони деца. Когато станат възрастни, сегашните деца и изборите, които правят, ще определят бъдещето на милиони други – в страните им и в региона като цяло. Дали това ще е бъдеще на надежда и примирие или на насилие и отчаяние?

Децата не заслужават втория вариант. И със сигурност не е бъдещето, което ние искаме да видим за тях! 

Антъни Лейк, Изпълнителен директор, УНИЦЕФ

УНИЦЕФ работи на местата с най-тежки условия, за да достигне до най-уязвимите деца. За да спаси живота им. За да защити правата им. За да им помогне да реализират потенциала си. Работим за всяко дете, навсякъде, всеки ден - в над 190 държави и територии - за да създадем по-добър свят за всеки. И никога не се отказваме.