Нещата от живота

27.03.2015 09:56

 

 

© UNICEF Bulgaria/2014/Kristiana Runteva

„Това, което спасява човек, е да направи стъпка. После още една.”

                                                                                                Антоан дьо Сент Екзюпери

 

На 14.02.2013 г. в Семейно-консултативния център в Нови пазар, подкрепен от УНИЦЕФ, постъпва сигнал за дете с вродена глаукома. Има опасност да ослепее и вместо със семейството си, да живее в дом.  Управителят Мария Николова и екипът й правят всичко възможно това да не се случи. Историята продължава и днес. 

„Бързах към болницатав Шумен, бях в града на обучение, организирано от УНИЦЕФ, когато разбрах за случая. В небето се рееха балони и отвсякъде подвикваха продавачи на цветя. Не празнувам Свети Валентин, но бях заразена от атмосферата. Имах усещането, че денят ще бъде добър за това дете и семейството му. 

Когато видях новородената Ани, ми се сви сърцето, беше толкова малка – два килограма и нещо. Родителите не бяха на себе си, те искаха своето дете. Лекарите им бяха казали, че няма да могат да се грижат добре за него заради диагнозата и че е за предпочитане да бъде настанено в дом. Обещах екипът на центъра да помага на семейството при отглеждането и лечението на детето. Не беше лесно, преговорите продължиха няколко дни. Свързах се със социален работник от отдел „Закрила на детето”, който беше наясно със случая. И той потвърди, че родителите са способни да се грижат за детето си. Бях направила всички необходими стъпки. Накрая от болницата се съгласиха Ани да се прибере у дома със семейството си. Не успяхме да се зарадваме на малката си победа, защото времето ни притискаше.

И започна едно ходене по мъките – записвахме час след час, сменяхме лекари, кабинети, но никой не искаше да поеме риска да оперира малката Ани. Стигнахме до София, приеха я в частна болница, но час по-късно ни се обадиха да си я приберем, нито един анестезиолог не се решил да й сложи упойка. За един ден това дете пропътува 1000 км. Няколко пъти звъняха от болницата да ни питат как сме, бяха се притеснили. Майката беше съсипана, ние също се тревожехме, не знаехме с колко време разполагаме, за да спасим зрението на Ани.

Преди да стана част от семейно-консултативния център работех в общината по различни проекти. Тогава се научих да довеждам до край всичко, с което се захвана. Затова се отдавах безрезервно на целите си и винаги намирах изход. Бях сигурна, че и този път в края на тунела ще има светлина. 

Тръгнахме отново по отъпканата пътека този път в посока Варна. Срещнахме трудности с набавянето на необходимите документи и становища от лекари, непрекъснато обяснявахме, че е спешно и че трябва да се действа бързо. Наложи се четири пъти да пътуваме до морския град. Всеки път ни връщаха от Специализираната болница по очни болести за активно лечение, защото Ани беше прекалено малка. Най-после получихме дата за операция - първо за едното око, докторът гарантира, че с него детето ще вижда на 100%. За другото обеща над 50%, но трябваше да изчакаме няколко месеца. 

И двете операции минаха успешно, бяхме толкова благодарни на лекаря, който прие присърце страданието на родителите и направи най-доброто за тяхното дете - спаси зрението му. Признателни сме и на партньорите си от различни институции за това, че ни подкрепяха в трудните моменти.

Ани вече е на две години, малкото момиче е като част от екипа на центъра, всички я обичаме. Често посещаваме семейството, родителите се грижат с любов за трите си деца. Ние им помагаме с каквото можем: съвети, консултации, храна, лекарства, дрехи и обувки. Дори в момента предстои да запишем Ани на детска градина, по пилотен проект на Тръста за социална алтернатива, където се поемат таксите на социално слаби семейства.      

Всеки път, когато Ани ме посрещне на вратата, се оглеждам в усмихнатите й очи и виждам едно по-добро бъдеще. Нейната историята е от тези, които променят светогледа ти с истински стойностните си послания. Изживяваш я, попиваш огромния й заряд, а емоциите запазваш в сърцето си, защото всичко това ти помага да опознаеш още от себе си, докато получаваш поредния ценен урок от живота. 

*Историята е базирана на истински случай, но имената и изображенията на детето са сменени.

Семейство за всяко дете

15.10.2010 in Проекти

Всяка година над 2 000 български деца биват изоставени и настанени в институции. Медицински доказано е, че отглеждането ...

Великолепната шесторка

10.11.2010 in Проекти

Вторият сезон на „Великолепната шесторка" започва на 22 септември в 20.00 часа по bTV. Шоуто, което създаде нов модел ...

Има деца, които не мечтаят за играчки

01.12.2012 in Проекти

Помогни на Дядо Коледа и УНИЦЕф да стигнат до децата в нужда. ...

Благодетел през мобилен телефон

10.07.2013 in Проекти

УНИЦЕФ България въвежда лесен и бърз канал за месечни дарения през мобилен телефон без такси и начисление на ДДС. ...

МИСИЯ: Всяко дете

12.11.2013 in Проекти

На 23 ноември, от 20:30ч., в Националната опера и балет ще се проведе гала концерт “Мисия: всяко дете”, организиран от ...

Ние вярваме в 0

09.11.2014 in Проекти

Какво е нужно, за да има 0 деца в бедност, 0 деца, жертви на насилие, 0 деца без образование, 0 деца в институции? ...

УНИЦЕФ работи на местата с най-тежки условия, за да достигне до най-уязвимите деца. За да спаси живота им. За да защити правата им. За да им помогне да реализират потенциала си. Работим за всяко дете, навсякъде, всеки ден - в над 190 държави и територии - за да създадем по-добър свят за всеки. И никога не се отказваме.