По пътя на надеждата

27.03.2015 10:52

 

 

Тази история преминава през личните преживявания на една жена, която се бори да остане с детето си. В трудните моменти до Боряна е екипът на Семейно-консултативния център в Нови пазар, подкрепен от УНИЦЕФ

Без майка   
„Не обичам да гледам назад, защото спомените ме измъчват. Миналото ми е белязано от болката, че съм отхвърлена от майка ми. Отгледала ме е баба ми по бащина линия. Живеехме бедно. Бях самотно дете, боях се от всичко и сега се страхувам. Знам, че майка ми е израснала в дом и не разбирам след като и тя е страдала, защо ме е изоставила. Когато бях малка си мислех, че аз съм виновна, че не съм достатъчно добра, за да заслужа нейната обич. Никога не съм правила картички за Осми март и не съм заспивала на приказки. Пораснах и баба ме записа в седмичен пансион. Все се надявах, че майка ми ще дойде да ме вземе. Изкарах само година там. Не дочаках майка ми, но срещнах Петър и заживях с него за ужас на семейството му.”

На кръстопът  
„Миналото ме застигна с нова сила - отново нежелана – този път от семейството на Петър. Всеки ден се сблъсквах със стена от презрение. Бях унижавана, обиждана, понякога и удряна. Петър не беше достатъчно силен да ме предпази от пиянството на баща си, от баба си и леля си, които така и не разбрах защо толкова ме мразеха. Майка му беше безгласна буква и от нея не можех да очаквам подкрепа. Имала съм кошмарни моменти, когато ми се е искало да си тръгна, но къде да отида, освен всичко останало вече бях и бременна.

За последен път почуках на вратата на майка ми и нейното семейство, заради Петър и живота в мен, но тя отново ми обърна гръб. Безразличието й беше като шамар, който ме отрезви. Най-накрая приех факта, че нямам майка. Обещах си детето ми никога да не изпита чувството на безпомощност, с което се борех в този момент.

Оказахме се на улицата, нежелани отникъде. Не можехме да се върнем в онази къща и затова с Петър се преместихме на квартира. И двамата бяхме безработни, той от време на време припечелваше нещо на ръка. През повечето време живеехме без ток, вода, често и без храна, молили сме за помощ и случайни хора. Бременността ми напредваше, имах толкова въпроси, но не знаех към кого да се обърна. В същото време неговото семейство не спираше с опитите да ни раздели.”

В сигурни ръце    
„Посети ни екип от Семейно-консултативния център в Нови пазар по сигнал на роднините на Петър. Но вместо да ни разделят те ни спасиха, вече имахме към кого да се обърнем за подкрепа. Почти всеки ден у дома идваше човек от центъра. Съветваха ни за всичко. Заведоха ме на преглед за проследяване на бременността, до този момент не бях стъпвала на лекар.

Бяха ми направени всички необходими изследвания. Подадохме документи за семейна помощ, а Петър се регистрира в бюрото по труда, за да бъде включен в младежката програма за работа, пак благодарение на тях. Когато наближи времето за раждане ми помогнаха с принадлежностите за приемане в родилно отделение.

Щом чух първия плач на дъщеря си, безпокойството, че няма да бъда добра майка, ме стисна за гърлото, защото съм нямала добър пример и защото освен екипа на Семейно-консултативния център, никой не вярваше в мен.

След изписването нямахме избор и се върнахме в дома на Петър, но тормозът отново започна. Тревожеха ме остарелите разбирания на баба му. Обичах детето си и не исках да го осоляват или повиват пристегнато, но не можех да се противопоставя, защото се страхувах от нея. С всеки изминал ден отношенията ни все повече се изостряха. Не се спираха пред нищо, стигнаха дори до Отдела за закрила на детето.

Дъщеря ми щеше да отиде в приемно семейство, ако не бяха се намесили от центъра. Бях готова на всичко, за да не я загубя. Парите не стигаха, разчитахме само на майчинството и детските, които нямаше да получаваме, ако не бяха ни съдействали от центъра. Предложиха ми да ме настанят в „Звено майка и бебе” в Шумен. Съгласих се, за да бъда далече от омразата на роднините на Петър. Прекарвам всяка минута с дъщеря си, уча се да бъда добра майка. Изпълнявам всички съвети на персонала на звеното, защото вече знам, че майчинството е сила за живот. Извървях дълъг път с подкрепата на хората от Семейно-консултативния център. Благодарение на тях едно семейство ще бъде спасено – моето.”

*Историята е базирана на истински случай, но имената и изображенията на детето са сменени.

Семейство за всяко дете

15.10.2010 in Проекти

Всяка година над 2 000 български деца биват изоставени и настанени в институции. Медицински доказано е, че отглеждането ...

Великолепната шесторка

10.11.2010 in Проекти

Вторият сезон на „Великолепната шесторка" започва на 22 септември в 20.00 часа по bTV. Шоуто, което създаде нов модел ...

Благодетел през мобилен телефон

10.07.2013 in Проекти

УНИЦЕФ България въвежда лесен и бърз канал за месечни дарения през мобилен телефон без такси и начисление на ДДС. ...

МИСИЯ: Всяко дете

12.11.2013 in Проекти

На 23 ноември, от 20:30ч., в Националната опера и балет ще се проведе гала концерт “Мисия: всяко дете”, организиран от ...

Има деца, които не мечтаят за играчки

06.12.2013 in Проекти

Дядо Коледа е безсилен да изпълни желанията им ...

Ние вярваме в 0

09.11.2014 in Проекти

Какво е нужно, за да има 0 деца в бедност, 0 деца, жертви на насилие, 0 деца без образование, 0 деца в институции? ...

УНИЦЕФ работи на местата с най-тежки условия, за да достигне до най-уязвимите деца. За да спаси живота им. За да защити правата им. За да им помогне да реализират потенциала си. Работим за всяко дете, навсякъде, всеки ден - в над 190 държави и територии - за да създадем по-добър свят за всеки. И никога не се отказваме.