Подай ръка, предай нататък

08.11.2016 09:38

 

Историята на Валентин и брат му Калоян е парче от реалността - запомнящо се,  наситено с емоции и трогателни моменти. Всеки миг от нея ни изпълва с тъга и съчувствие и в същото време ни кара да вярваме в доброто, което
„дори и трудно понякога, винаги побеждава"

„Животът е като филм, в който сценарият се пише в момента. Случва се нещо неочаквано и то причинява болка на теб и семейството ти, но докато преминаваш през него осъзнаваш, че променяш мирогледа си. Отварят се врати, които разкриват нови хоризонта пред теб и след време разбираш, че всъщност това, което те е „сполетяло“, не е наказание, а подарък от съдбата.

Брат ми Калоян се роди на осми март преди тринайсет години в Берковица. Майка ми беше в седмия месец. Още с първия плач е получил гърчове, които продължили и в кувьоза. Заради тях е загубил и зрението си, тогава обаче още не знаехме.

Докторите ни даваха малко надежда, но ние се хванахме за нея и не я пуснахме през трите месеца, в които двамата с майка ми бяха в болницата.

Калоян оцеля като по чудо. И въпреки че изследванията показаха трайни увреждания на мозъка и установиха детска церебрална парализа той почти проходи. Не можеше да говори и вижда, но слухът му се запази.

В следващите седем години брат ми се научи да разпознава гласовете ни и да се ориентира в къщата. Сядаше с нас на масата да се храни, играехме заедно, беше кротък и често се усмихваше. Спокойствието се беше настанило у дома, а голямото ни деветчленно семейство се беше сплотило още повече.  После дойде пубертетът и  малкият ни сравнително добре устроен свят рухна като пясъчна кула. Появи се  епилепсията, а с нея се върнаха и гърчовете. Лекарите добавиха още лекарства, но родителите ми точно в този момент бяха без работа. Заминах в чужбина за няколко години. Аз бях най-големият и трябваше да помогна на семейството си, но не издържах дълго и се върнах, знаех, че съм нужен вкъщи.  

Калоян влезе в състояние на хиперактивност и стана агресивен, удря се във всичко – в стената, леглото, пода... Лекарствата вече не му помагат особено, защото е привикнал към тях, но може да се сменят, едва когато навърши пълнолетие. Въпреки трудностите, ние продължаваме да се борим, защото сме заедно.

Това, което ни вдъхва надежда в последните месеци, са хората от Семейно-консултативният център, открит скоро в Берковица с подкрепата на УНИЦЕФ.

Екипът му дойде вкъщи, говорихме и те направиха план как да се помогне на Калоян  - например да започне редовно да посещава психиатър. Схемата му за прием на лекарства бе променена. В момента той се чувства значително по-добре. С подкрепата на центъра го записахме на училище, където с него работят ресурсни учители, запознати с нуждите му. Вкъщи стана значително по-леко.

Когато виждаш резултат за децата от подкрепа - не е трудно да повярваш в каузата.
Затова, когато се отвори свободна позиция в Семейно-консултативния център, кандидатствах и се присъединих към екипа като социален сътрудник, за да съм полезен с опита си и на други семейства, защото центърът работи с най-уязвимите семейства и деца – да им помогне да намерят начин сами да се грижат за децата си и да не ги изоставят в институции.  

…Помня, че когато майка ми роди й предложиха да остави Калоян.

После години съм се чудил защо лекар, който спасява човешки животи, говори така вместо да ни посъветва какво може да се направи за детето, за да живеем заедно. Тогава така и не намерих отговора, но сега открих пътя, по който ще вървя, за да помагам на други семейства като моето. Обученията и супервизиите, организирани от екип на УНИЦЕФ, ме обогатяват и вдъхновяват.  А от срещите на терен – със самите хора, погледнах с други очи на хората от нашата общност. Отвътре сме красиви – има разнообразие, цветност, различни култури.

Давам си сметка, че моят малък брат ми помогна да намеря мястото си в този свят. С него имаме любимо занимание – обича да седи до мен, докато сглобявам играчките, които той преди това е разглобил. Може би го успокоява  мисълта, че каквото и да се случи, винаги ще има някой до него, който да събере отново частите в едно цяло. Да, защото от обич и грижа има всяко едно дете, всеки един човек, независимо от пол, възраст, етническа принадлежност или увреждане.“        

Помогни на УНИЦЕФ да стигне до повече деца и семейства. Бъди БЛАГОДЕТЕЛ на децата като Калоян с редовни дарения тук. 

*Историята е базирана на истински случай. 


 

Всички деца имат права. Всеки може да помогне

20.11.2006 in Проекти

Със специалното участие на Димитър Бербатов, Посланик на добра воля на УНИЦЕФ за ...

Да победим несправедливостта #FIGHTUNFAIR

11.12.2015 in Проекти

Защо справедливостта има ...

ЗАЕДНО ЗА ВСЯКО ДЕТЕ

01.11.2016 in Проекти

Кампанията отразява реалните резултати, постигнати за децата в България благодарение на партньорството, стартирало ...

УНИЦЕФ е Детският фонд на Организацията на Обединените Нации и част от голямото семейство на ООН. От 1946 година насам, УНИЦЕФ е водеща организация, работеща в полза на децата, представена в над 190 страни и територии.