Поглед в бъдещето

18.10.2016 12:53

 

Юлия Христова е без зрение и живее в свят на сенки и самота. Този факт е превърнал ежедневието й в непрестанна борба за оцеляване. След срещата си с Илка Стоянова от Семейно-консултативен център Шумен, подкрепен от УНИЦЕФ, тя избира път, обратен на отчаянието. Днес мечтае за пълноценен живот, в който да бъде добра майка на децата си

Семейна история
„Получихме обаждане от кмета на село Друмево, че незряща бременна жена иска да изостави детето си след раждането. Пристигнахме на адреса с колежката ми. Бяхме подготвени предварително, че в къщата освен нея живеят: брат й заедно с жена си и четирите си деца, майка й и синът й, който също е незрящ. Поканиха ни да влезем. Обстановката беше приятна, но ние не бяхме добре дошли там. Усетихме го по посрещането - хладно и с недоверие. Представихме се и обяснихме, че идваме да предложим подкрепата си. Този, който пръв ни подаде ръка, беше братът на Юлия. Личеше, че той е главата на семейството и че всички разчитат на него. По-късно разбрахме защо – мъжът, от когото Юлия беше бременна за втори път, я посещавал единствено ако е сама в къщата. Използвал, че е незряща  и всеки път я ограбвал. Историята придоби очертания. Всеки от семейството добавяше по парче към пъзела само Юлия и синът й мълчаха. Беше го прегърнала все едно искаше да го предпази от нас. Знаех, че първоначалната бариера щеше да падне в един момент, но усетих отрицание в нея - не беше ходила на лекар и нямаше представа в кой месец е бременна. Все едно не искаше да знае нищо, което може да я накара да задържи детето. Въпреки това успяхме да я убедим да се прегледа.“


Всяко дете се нуждае от майка си    
„Първата бременност на Юлия се оказала доста проблемна. Родила сина си преждевременно с опасност за живота. После прекарала два месеца в болница заедно с него и майка си. Новината, че той не вижда била поредният удар за Юлия.
След толкова премеждия страхът й, че всичко може да се повтори, беше това, с което трябваше да се преборим. Тя изглеждаше физически добре, но беше объркана,  нямаше реална представа какво се случва с нея и смяташе, че не може да се грижи за още едно дете. Надявах се посещението при доктора да събуди майчиното й чувство. Така и стана. Докторът каза, че бременността на Юлия протича нормално, че е в края на петия месец и че по всичко личи, че ще е момиче.

Още в кабинета усетих промяната, но за решението й да задържи детето разбрах при следващото ни посещение. Явно добрите резултатите от прегледа бяха успокоили близките й. После нещата се случиха бързо. Подготвихме документите за секцио, защото в нейното състояние нямаше как да роди нормално. Записахме майка й като придружител, за да й помага в болницата. Когато времето наближи се погрижихме да получи еднократната помощ за раждане и осигурихме необходимото за прибирането на новороденото вкъщи.  Искахме да сме сигурни, че няма да се уплаши в последния момент и да се откаже от детето. Дори предложихме вариант да ги настаним в звено „Майка и бебе“, но те отказаха. Раждането мина спокойно. При изписването придружихме Юлия и детето до дома им. Времето, което прекарахме след това с тях, беше много полезно за мен като човек.“  


От настоящето към обозримото бъдеще
„Вече три години работим с Юлия и нейното семейството. След като се прибра от родилния дом, нито за момент не се поколеба за избора си. Беше грижовна към бебето. С помощта на майка си го кърмеше, къпеше, правеше всичко необходимо. Самата тя стана по-открита, започна да споделя повече с нас, допусна ни и до сина си, който в началото плачеше в присъствието на чужди хора. Заведохме психолог у тях, за да поработи с него и резултатите не закъсняха. Детето се отпусна, дори позволи да го прегледа очен лекар. Оказа се, че зрението му може да се върне с една операция, но се наложи да изчакаме сестра му да поотрасне и да тръгне на детска градина, за да може майката на Юлия да придружи момчето в болницата. Парите за операцията събрахме с дарителска кампания – деца от местното училище пяха на концерт, а радио Шумен ни помогна с призив за събиране на средства.  Вече сме в очакване, защото моментът наближава.
Сега, когато посещаваме семейството на Юлия, тя настоява да сядаме всички около масата, да пием кафе и да си говорим, докато децата играят около нас.    
В Семейно-консултативен център Шумен съм от откриването му, истории като тази ме карат да се обръщам назад с усмивка.“  

Подкрепи УНИЦЕФ да стигне до повече деца и семейства. Дари сега.

*Историята е базирана на истински случай, но използваните имена и изображения нямат пряка връзка със семействата, споменати в текста.

 

 

Всички деца имат права. Всеки може да помогне

20.11.2006 in Проекти

Със специалното участие на Димитър Бербатов, Посланик на добра воля на УНИЦЕФ за ...

Конвенция за правата на детето на 20 години

20.11.2009 in Проекти

"Конвенцията за правата на детето има значението на универсален стандарт за изграждане на един по-добър свят - свят, в ...

Да победим несправедливостта #FIGHTUNFAIR

11.12.2015 in Проекти

Защо справедливостта има ...

УНИЦЕФ работи на местата с най-тежки условия, за да достигне до най-уязвимите деца. За да спаси живота им. За да защити правата им. За да им помогне да реализират потенциала си. Работим за всяко дете, навсякъде, всеки ден - в над 190 държави и територии - за да създадем по-добър свят за всеки. И никога не се отказваме.