Проведе се кръгла маса „Реформата в системата на закрила на детето 2005-2015. Докъде и накъде?“

24.02.2015 16:11

© UNICEF Bulgaria/2015

УНИЦЕФ България и Министерството на труда и социалната политика организираха обсъждане на актуалното състояние на процеса по деинституционализация

24 февруари 2015 г. На дискусионен форум в София беше представен доклад от независима оценка за напредъка на процеса по реформа на системата за грижи за деца в 11 държави, включително България. Оценката е поръчана от Регионалния офис на УНИЦЕФ за Централна и Източна Европа и страните от ОНД и обхваща периода 2005 – 2012 г. Страната беше сравнена с още 10 държави и беше установено, че България е сред лидерите в реформата в региона. Международни експерти, представители на министерства, на неправителствения сектор и лични участници в реформата обсъдиха както постиженията, така и предизвикателствата, насочени към подкрепа на децата и семействата за периода 2005-2015 г.

„Регионът на Централна и Източна Европа и страните от ОНД има най-голямата концентрация в света на деца в държавни домове – 1.2 милиона – точно толкова, колкото са всички децата в България. За да си представите дълбочината на проблема, това е все едно всяко дете в България да бъде разделено от семейството си“, каза г-жа Таня Радочай, представител на УНИЦЕФ за България. Тя допълни: „Настаняването на деца в държавни институции не е измислено от социалистическите страни. Тази практика съществува и на Запад, но там още след Втората световна война са осъзнали, че децата имат нужда от индивидуален подход и подкрепа, спрямо конкретните им нужди“.

УНИЦЕФ се фокусира върху интегриран подход към грижата за деца. В подкрепа на подобна стратегия се обявиха и от Министерството на труда и социалната политика.

„Основните направления в тази сфера са свързани със създаване на възможности за превенция на рисковете, свързани с бедността и социалното изключване, като ключов момент е осигуряването на доходи от трудова дейност, възможности за съчетаване на личния и професионалния живот, достъп до заведения за грижа за малки деца, добро образование и добра организация на самия учебен процес, специални облекчения за семействата с деца и услуги за ранно детско развитие“, заяви г-н Лазар Лазаров, зам.-министър на труда и социалната политика.

Стефан, който в момента живее в Център за настаняване от семеен тип, сподели с участниците: „Моят план е да живея самостоятелно, в общност с други хора“.

„Промяната трябва да се случи както заради подобряване благосъстоянието на всяко едно дете в институция, но и за да се подпомогне изграждането на капацитета на професионалистите, които ще работят с тези деца в алтернативната форма на грижа. Ако това не се случи, рискуваме малките къщички от семеен тип да останат просто формални пространства, лишени от грижа и усмивки“, каза г-жа Ева Жечева, председател на Държавната агенция за закрила на детето.

Независимата международна оценка (свали тук) е насочена към правото на детето на подкрепяща и обгрижваща семейна среда. В нея са включени България, Азербайджан, Беларус, Хърватска, Грузия, Молдова, Черна гора, Румъния, Сърбия, Турция и Украйна. Ето и основните заключения и препоръки за промяна на социалните норми и практики спрямо децата.

Основни заключения:
1. Основната стратегия за реформа в системата за грижа за децата еволюира от подобряване на формите на грижа за децата, лишени от родителска грижа, към предотвратяване (превенция) на разделянето на семейството.
2. Резултатите са повлияни от недостатъчно целенасочените инвестиции и закрилата на детето.
3. Има тенденция децата с увреждания да остават най-дълго в системата за грижа.
4. Услугите за деца до тригодишна възраст изостават, което има негативни последствия върху развитието им.
5. Дискриминацията срещу малцинствени групи (напр. роми) води до свръхпредставяне на тези деца в институционалната грижа.
6. Качеството на грижата е тясно свързано с развитието на социалната работа.
7. Въпреки че в някои страни (България, Румъния, Унгария) елементи на координирани мултисекторните мерки са в процес на разработване, те никъде не са напълно институционализирани.
8. Само частично се работи за насочени към детето социални, културни и професионални норми.
9. Продължава да преобладава медицинският модел на увреждането; значителен дял от медицинския персонал, и по-конкретно лекарите, продължават да вярват, че за децата с увреждания е по-добре да са в институция.
10. Реформите са насочени по-скоро към краткосрочните потребности, отколкото към дългосрочно развитие на децата.
11. Публичните разходи за деца и за реформата на системата за грижа за децата не са равномерни: по-малко за по-бедните райони и провинции; по-малко за превантивни услуги и услуги в общността.
12. Продължава да има пропуски в активното ангажиране и пълноценното участие на децата и семействата във вземането на решенията, които ги засягат (особено при най-уязвимите деца и семейства).
13. Измерването на въздействието на системите за грижа за децата по сигурен, последователен, сравним, навременен начин представлява голямо предизвикателство.

Основни препоръки:
1. Необходимост от нов консенсус, който да преориентира реформите в системата за грижа за деца към предотвратяване (превенция) на разделянето на семейството; ще трябва да се определят нови показатели за измерване на напредъка.
2. Правителствата трябва да разгледат инициативи, свързани с определянето на бюджет за децата и да подобрят финансовите пакети и потоци в интерес на децата.
3. Необходим е по-силен, системен фокус върху децата с увреждания и другите най-уязвими деца. Проучвания, измерване, данни, действия, наблюдение.
4. По-цялостен фокус върху децата до тригодишна възраст (вкл. обучение по родителство, политики и програми за ранно детско развитие, патронажни сестри).
5. Документиране и работа за преодоляване на стигматизацията и свръхпредставеността на малцинствените групи (роми и други) в институционалната грижа.
6. Последователно и достатъчно инвестиране в социалните работници.
7. Правителствата трябва да гарантират, че междусекторната координация и програмиране са приоритет, както при разработването на политики, така и в практическата работа.
8. Работата за промяна на социалните норми/поведение трябва да бъде част от изпълнението на ключови социални политики. Тя трябва да се провежда на национално равнище (кампании в медиите, ангажиране на политически лидери, професионални сдружения) и на местно равнище (ангажиране на местното гражданско общество).
9. Повишаване на информираността на представителите на медицинските професии по въпросите на закрилата на детето и правата на детето.
10. Трябва да бъдат разработени средства и подходящи показатели за измерване с цел оценка на въздействието на реформите върху качеството на живот на деца и семейства.
11. Правителствата трябва да се ангажират с ефикасни инвестиции и грижата за децата на всички етапи на бюджетната процедура на национално и местно равнище, включително ангажимент за многогодишно бюджетиране, за да се гарантират по-добри резултати.
12. Националните системи за грижа за децата трябва да включват по-силни и по-добри функционални механизми за подаване на оплаквания и обжалване.
13. Подобряване на събирането на данни е основен компонент в реформата на грижата за деца/социалната закрила. Картографирането на териториалните неравенства в разпределението на услугите трябва да бъде разработено като инструмент за планиране.

За УНИЦЕФ:
УНИЦЕФ насърчава прилагането на правата и повишаване на благосъстоянието на всяко дете посредством всяка своя дейност. Заедно с нашите партньори ние работим в 190 страни и територии, за да превърнем този ангажимент в практически действия в полза на всички деца, навсякъде по света, полагайки особени усилия да достигнем до най-уязвимите и социално изключени деца.

За повече информация:
Ивайло Спасов, Консултант Комуникации, УНИЦЕФ България
Тел. 0888 40 63 83
E-mail: ispasov@unicef.org

УНИЦЕФ работи на местата с най-тежки условия, за да достигне до най-уязвимите деца. За да спаси живота им. За да защити правата им. За да им помогне да реализират потенциала си. Работим за всяко дете, навсякъде, всеки ден - в над 190 държави и територии - за да създадем по-добър свят за всеки. И никога не се отказваме.