Проведе се кръгла маса с международно участие „Патронажните грижи – ефективен инструмент за подобряване на майчиното здраве и детското благополучие в ранна възраст“

18.06.2015 13:08

УНИЦЕФ, Министерство на здравеопазването, български и международни експерти се обединиха около необходимостта от въвеждането на мерки за индивидуална подкрепа на бременните жени, родилките, малките деца и семействата им

 

ДНЕВЕН РЕД

ПРЕЗЕНТАЦИИ

:: Промоция на здравето, развитието и благосъстоянието на малките деца: Обосновка на програмата за домашни посещения, професор Франк Оберклайд,    Директор   на Центъра за детско здраве (в общността) към Кралската детска болница - Мелбърн 

:: Партньорство сестра - семейство: Подобряване на шансовете в живота на майките и децата, д-р Дейвид Олдс, професор по Детски болести, сестринско дело и    обществено здраве, Университет на Колорадо

:: Тенденции и причини за детската смъртност в България, доц.д-р Д.Калайков
 

:: Роля на Центровете за майчино и детско здраве за подобряване на детското здраве и развитие, УНИЦЕФ

:: Добра практика на Фондация „Лумос”, България  и Община Генерал Тошево за подкрепа на деца и семейства в риск, Снежана Ванкова

:: Пилотиране на Партньорство сестра-семейство в България, Искра Стойкова, Директор програма „Ранно детско развитие“, Фондация „Тръст за социална алтернатива“ 

 

18 юни, 2015, София – Детският фонд на ООН (УНИЦЕФ), Българска педиатрична асоциация и Тръста за социална алтернатива организираха международна конференция на високо ниво, която даде възможност на професионалисти от България и света да обсъдят ползите от прилагането на партонажната грижа като ефективен инструмент за подпомагане на майчиното здраве и детското благополучие в ранна възраст.

„Инвестицията в ранното детско развитие е възможно най-добрата инвестиция в цялото общество. Защо ли? Защото за децата, които не получават адекватна грижа в първите години от живота си, е много по-вероятно да развият емоционални и здравословни проблеми; да останат без качествено образование и така да имат ограничен достъп до пазара на труда. Всичко това ги обрича да са част от омагьосания кръг на бедността. След като друг страни са се справили – защо и България да не може? Подходящ подход за ограничаване на всички тези рискове е именно партонажната грижа“, каза г-жа Таня Радочай, представител на УНИЦЕФ за България.

Патронажната грижа се осъществява от медицински сестри или акушерки чрез директни посещения в дома на семействата. Професионалистите информират бъдещите и настоящи родители, консултират; показват специфични грижи за децата; обучават и подкрепят емоционално семействата; идентифицират ранните признаци на проблеми в развитието и сигнализират за деца в риск; предоставят подкрепа на бременните без здравни осигуровки за достъп до профилактични прегледи и наблюдение, подпомагат и насочват семействата към социални и здравни грижа. 

Детското и майчино здраве зависят от качественото на предлаганите медицински услуги. Българската здравна система все още не е реализирала широк достъп до професионална грижа в отдалечените и малките населени места и сред маргинализираните общности. Има нужда и от засилване на координацията на усилията за подобряване на показателите за справяне с ранната детска смъртност. Такава добра практика за координиране и съчетаване на здравните и социалните компоненти на услугите виждаме в патронажната грижа, осъществявана от УНИЦЕФ в няколко района в България“, се казва в декларация на Министерството на здравеопазването, която беше прочетена пред участниците в конференцията.

Елементи от модела на УНИЦЕФ за патронажа грижа вече са заложени в Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве (2014-2020). България е една от малкото страни в Европа, където такава цялостна грижа все още не се предоставя. 

„Тръстът за социална алтернатива също планира стартирането на патронажна грижа от есента – на първо време в София и Варна. Целта е да принесем добрия опит от САЩ и множеството международни практики. Правим го, защото децата – независимо от техния етнически произход, са бъдещето на България. И важното е не родителите да търсят достъп до услуги, а самите услуги да следват индивидуалните нужди на децата“, каза Сара Перин, Изпълнителен директор на Тръста за социална алтернатива.

И макар патронажните грижи да са насочени към всички бременни и родилки, новородени и децата до 3-годишна възраст, фокусът приоритетно пада най-вече върху уязвимите семейства и децата в риск. УНИЦЕФ вече създаде такива услуги в областите Шумен (през 2013 г.) и Сливен (през 2014 г.), където има най-голям дял на такива семейства на глава от населението – включително и най-високата детска смъртност в страната. 

„За високата детска смъртност влияят рискови фактори като ранните раждания преди 18-тата годишнина на майката или късните раждания – след 35-тата годишнина на майката; това дали в семействата има хронични заболявания; дали родилките имат достъп до качествена акушерска и педиатрична грижа; дали майката е полагала тежък труд по време на бременността и дали бебето е родено преждевременно или не. Социалният статус на семействата също влияе на това дали децата ще са в риск – по отношение на бедност или заболеваемост. Затова здравеопазването в България трябва да предоставя цялостна, а не парцелирана грижа, която да включва и медицински, и социални елементи, а Министерството на здравеопазването трябва да си постави по-амбициозни цели за намаляване на детската смъртност до 2020 г.“, каза  доц. д-р Д. Калайков, Българска педиатрична асоциация. 

По света патронажната грижа е популярна и много добре възприета. Участниците в конференцията имаха възможност да се убедят в това от международно признати експерти: 

„Когато вече има толкова много научни доказателства за ползите от ранното детско развитие, просто е престъпна небрежност, ако правителствата и възрастните все още ги пренебрегват. Истинският проблем е във фрагментацията на грижата, която се предлага на най-малките. Трябва ни изцяло нов подход, според който не лекарите да се налага да се справят с последствията от липсата на ранно детско развитие и да се борят с проблемите на отделни деца, а властите и родителите заедно да обхващат абсолютно всички деца – и то с цел превенция и недопускане на проблеми, а не последващата борба с тях. Патронажната грижа предоставя точно такъв цялостен подход“, каза Д-р Франк Оберклайд, директор на Центъра за детско здраве към Кралската детска болница на Университета в  Мелбърн, Австралия.

„Ако попитате патронажните сестри какво ги мотивира да ходят по домовете на хората и да се срещат с всякакви съдби, те ще ви кажат, че това е вроденият и изключително силен инстинкт и желание на майките да закрилят детето и да му предоставят възможно най-добрата грижа. Затова ние сме разработили механизъм за реално партньорство между патронажните сестри и семействата. Неговите цели са да подобри положителния изход от бременността; да развие здравето и благосъстоянието на новородените деца; да засили социалния статус и икономическата независимост на семействата – особено на най-уязвимите“, каза Д-р Дейвид Олдс, професор по детски болести, психиатрия и превантивна медицина към Университета на Колорадо, Денвър, автор на програмата „Партньорство сестра-семейство. 

В България, услугите по патронажна грижа се осъществяват безплатно на територията на областите Шумен и Сливен. За целта бяха създадени Центрове по майчино и детско здраве, които се издържат с дарения на клиенти и служители на „Пощенска банка“ в партньорството с УНИЦЕФ. Партньорството „Най-добър старт за всяко дете“ получи редица признания – като наградата „Най-добра дарителска програма“ на Българския дарителски форум през 2014 и „Инвеститор в обществото“ на Българския форум на бизнес лидерите през 2015 г.  До момента патронажните сестри, подкрепени от УНИЦЕФ, са осъществили 17 000 посещения, от които подкрепа е оказана на 5384. 

Защо ранното детско развитие е толкова важно:  
Половината деца в България (52%) живеят в риск от бедност или социално изключване; България е на едно от първите места в ЕС по смъртност на децата до 1 година; през 2013 г. близо 9000 жени без здравно осигуряване са родили, или 13% от всички родилки за този период; 6,5% от децата до 5 години са с изоставане в растежа; 41% от децата на възраст 6-11 месеца са с анемия; много деца от най-бедните семейства или с увреждане все още попадат в държавни институции или остават извън общинските детски градини. 

Ето защо ранното детско развитие обхваща важни области като мерки за оцеляване, здравеопазване и пълноценно хранене, ранно учене, подкрепа на семейството, развитие на общността и др. Първите години оказват огромно влияние върху развитието и успеха на човека и по-късно в живота – от доброто здраве и силните резултати в училище до самоуважението и социалните умения. Политиките за ранно детско развитие са и инвестиция в бъдещето на цялата държавата. Интегрираните програми за най-малките деца спомагат за елиминиране на неравностойното положение, а това е основен начин за борба с бедността. Инвестицията в ранното детско развитие има коефициент на възвръщаемост от 10% годишно – защото ранната превенция има много по-ниска цена от тази, която би се платила по-късно за преодоляване на вече съществуващи здравни и социални проблеми. 

За УНИЦЕФ:  
УНИЦЕФ насърчава прилагането на правата и повишаване на благосъстоянието на всяко дете посредством всяка своя дейност. Заедно с нашите партньори ние работим в 190 страни и територии, за да превърнем този ангажимент в практически действия в полза на всички деца, навсякъде по света, полагайки особени усилия да достигнем до най-уязвимите и социално изключени деца.

За повече информация: Ивайло Спасов, Консултант Комуникации, УНИЦЕФ България - 0888 40 63 83, ispasov@unicef.org

 

УНИЦЕФ работи на местата с най-тежки условия, за да достигне до най-уязвимите деца. За да спаси живота им. За да защити правата им. За да им помогне да реализират потенциала си. Работим за всяко дете, навсякъде, всеки ден - в над 190 държави и територии - за да създадем по-добър свят за всеки. И никога не се отказваме.