Щастливи заедно

11.04.2016 09:57

 

„Хората толкова се страхуват от разнообразието, че не искат да се свързват с никой, който не се побира в кутия с етикет „нормален“. И защо вместо да наказваме всичко, което не влиза в нея, не празнуваме уникалността и не се радваме всеки път, когато някой освободи въображението си?“       

Роузи Кинг с аутизъм 

Стотици „сини слънца“ от различни точки на земното кълбо озариха нощното небе на втори април: статуята на Исус Христос в Рио де Жанейро, Емпайър Стейт Билдинг в Ню Йорк, Операта в Сидни, парламентът в Будапеща, Националният дворец  на културата в София, виенското колело в Орландо, Панамският канал… Всички те светеха с цвета, символ на доверие и приемане, за да привлекат вниманието на обществото към уникалния свят, интереси и способности на хората с аутизъм. По последни данни на Световната здравна организация те са два процента от цялото население. Едно на всеки 160 деца се ражда с или развива разстройство от аутистичния спектър. 

Станислав от Стара Загора е част от тази статистика, но според майка му Ваня много момчета и момичета като него остават невидими: „Срамът и липсата на информация  са причина родителите да не искат да се разбира, че децата им имат по-различни потребности. А изолацията буквално капсулира  хората с аутизъм в техния собствен свят и шансовете им за социализация, образование и професионална реализация се стопяват.

Разбирам родителите в моята ситуация, аз също минах през шока с въпроси от типа: Защо на нас? Всичко се случи толкова бързо – за пет дни. Станислав тръгна на детска градина и в края на седмицата вече не говореше и имаше изявени движения, типични за аутистичния спектър. Така и не разбрах причината, но нямах време да я търся, трябваше да помогна на сина си. Той не ни разпознаваше като родители и не знаеше къде се намира. Затова изживях собствените си кошмари на бързи обороти, докато се ровех в интернет и сменях кабинетите за консултации. „Образовах“ се бързо,  захвърлих страховете си, напуснах работа и се отдадох на детето си.“

Ваня успява да запише Станислав в нова детска градина, където директорът и учителите взимат проблема му присърце. „Те помогнаха на децата да го приемат като един от тях още в началото и това до ден днешен не се е променило, за което съм им благодарна. Всички го обичат, играят си с него, не го делят. Той е с тях и извън детската градина. В началото го оставях само за два-три часа, но с общи усилия успяхме да го научим да се храни сам и да сяда с групата на обяд.“

Следващата стъпка на Ваня е благотворителният концерт-телетон, организиран от УНИЦЕФ и bTV – част от кампанията „Заедно от детската градина“ за деца със специфични нужди.

 

„Разказах открито историята на сина ми,  защото искам да помогна на други родители, които са в състояние на самосъжаление и отрицание на проблема. След концерта на улицата ни спираха случайни хора, развълнувани от видяното. Станислав беше очарован от усмивките и желанието им да говорят с него. Видях, че има резултат от цялото това нещо. Надявам се да се случат още хубави неща в посока приемане на децата със специфични нужди. Бих искала учителите от всички градини да имат сърцата на нашите, но си давам сметка, че това не е достатъчно. Всеки ден те трябва да се грижат за сина ми и за още 27 деца без специални образователни потребности – а това е почти непосилно, защото и всяко от тях има нужда от индивидуална грижа и подход. Една от идеите на телетона  беше тази - да се наемат ресурсни учители за постоянно, а не да идват три пъти в седмицата за по няколко часа.

Станислав доскоро не искаше да хване четка и молив, а сега се опитва да рисува. За доста неща изгради режим в градината (обличане, хранене),  който пренесе вкъщи, затова децата трябва да са  заедно.“

Ваня споделя, че след благотворителния концерт към заниманията с логопед и психолог добавят и сензорната терапия, която се оказва истинско удоволствие за сина й. „С нетърпение отива в ресурсния център, защото знае, че го очаква забавление с хамаци, надуваеми топки и всякакви други играчки. Всичко е цветно, весело, от естествени материали. Терапията е под формата на игра, която детето измисля, терапевтът само му помага. Станислав вече не е толкова затворен, показва обич, разчупихме „черупката“.

 

Забравила съм целия трънлив път, не гледам назад, не правя далечни планове и не притискам обстоятелствата, синът ми ме научи на търпение. Той има любима песен, която често пее – „У дома часовник трака“. Винаги, когато я чуя, си казвам, че времето работи в наша полза.“

 

Всяко дете иска семейство - национална кампания за приемна грижа

01.01.2010 in Проекти

Приемната грижа означава да се грижиш за деца в твоя собствен дом, защото техните родители не са в състояние да полагат ...

Всички деца имат права. Всеки може да помогне

20.11.2006 in Проекти

Със специалното участие на Димитър Бербатов, Посланик на добра воля на УНИЦЕФ за ...

Конвенция за правата на детето на 20 години

20.11.2009 in Проекти

"Конвенцията за правата на детето има значението на универсален стандарт за изграждане на един по-добър свят - свят, в ...

Децата не идват с инструкции за отглеждане

17.09.2013 in Проекти

Детските сълзи карат родителите да се чувстват безпомощни. Медицинските сестри на Център за “Майчино и детско ...

МИСИЯ: Всяко дете

12.11.2013 in Проекти

На 23 ноември, от 20:30ч., в Националната опера и балет ще се проведе гала концерт “Мисия: всяко дете”, организиран от ...

Има деца, които не мечтаят за играчки

06.12.2013 in Проекти

Дядо Коледа е безсилен да изпълни желанията им ...

Ние вярваме в 0

09.11.2014 in Проекти

Какво е нужно, за да има 0 деца в бедност, 0 деца, жертви на насилие, 0 деца без образование, 0 деца в институции? ...

Заедно от детската градина

22.10.2015 in Проекти

bTV и УНИЦЕФ стартират нова социална кампания за децата със специфични ...

УНИЦЕФ работи на местата с най-тежки условия, за да достигне до най-уязвимите деца. За да спаси живота им. За да защити правата им. За да им помогне да реализират потенциала си. Работим за всяко дете, навсякъде, всеки ден - в над 190 държави и територии - за да създадем по-добър свят за всеки. И никога не се отказваме.