Спектър на надеждата

18.05.2017 17:55

 

„Майка ми  винаги казваше, че животът е като кутия с шоколадови бонбони, никога не знаеш какъв ще ти се падне." Форест Гъмп

Ники е на пет и е „невидим“ - така наричат хората с диагноза аутизъм в България. Преди да попадне в детска градина в София синът на Ивана Стойкова преминава през детството мълчаливо и със страх от отхвърляне, защото е различен... 

Преди време Холивуд разказа историята на аутиста Форест Гъмп. Забавен и вдъхновяващ филмът докосна сърцата на милиони хора. В реалния живот обаче героят на Том Ханкс трудно печели приятели, а неговият тих, не толкова ярък и с по-малко думи свят остава неразбран. Също като при Ники, въпреки че е само на пет, той вече познава чувството на изолация.

„Чувала съм да казват: „Ето го този, който си запушва ушите.“, споделя майка му, а веднъж, в центъра, в който ходеше, го бяха забравили за два часа сам в една стая. Беше много разстроен, едва го успокоихме със съпруга ми. Трудно е да гледаш как детето ти страда, защото другите го подценяват или не го разбират.“

Началото е още по-болезнено, защото Ивана и семейството й не са наясно какво ги очаква.

„Диагнозата аутизъм ме шокира. Започнах да чета, да гледам филми, търсех симптомите в сина си, но почти не ги намирах, Ники никога не е бил различен за мен. Изпитваше единствено страх от слизане и качване по стълби и бордюри. Лекарите обаче бяха толкова категорични, че изведнъж чантата ми се напълни с брошури за центрове, психолози, програми и терапии. Приличаха на бизнес предложения и бяха толкова много, че не знаех накъде да поема.“

Три години Ивана и синът й обикалят частните специализирани центрове.

„Проблемът по тези места е, че няма индивидуален подход. Ники постоянно редеше пъзели, изнервяше се, защото ги беше научил наизуст. Освен това в групите имаше деца с по-тежки увреждания. Притесненията и страховете му се засилиха от една страна, а от друга той спря да забелязва децата „без проблеми“ навън. Дадох си сметка, че му вредя“. Дневният център за деца с увреждания е последната й стъпка в тази посока.

„В началото влизаше с желание, но след няколко дни започна да плаче още щом завиехме по улицата за центъра, лягаше на земята и отказваше да продължи. Опитахме няколко пъти заедно, исках да разбера какво го разстройва. Синът ми отказваше да влиза в общата стая, където имаше деца с церебрална парализа. Предпочиташе физкултурния салон. От персонала се оплакаха, че не успявали да го накарат да направи нищо, че често плачел и че не знаели как да го успокоят. Не ми трябваше още, вече бях решила, че няма да посещава повече центъра. Записах го в масова детска градина и докато чаках да го класират реших да опитам сама някои неща.“

Ивана включва Ники в обичайния ритъм на живот на семейството.

„Започнахме да се качваме в градския транспорт, да ходим по магазини и кафенета... В началото не искаше да влиза, но постепенно свикна и дори започна да му доставя удоволствие. Вкъщи никога не скучае, защото е любопитен към доста неща. Обича да танцува и се оправя лесно с техниката, но любимото му е да готви с мен. Намира различни рецепти през интернет на телефона и изважда от хладилника продуктите, които са ми необходими. Особено му харесва да правим салати.“

Към малките си победи Ивана добавя и тази, че Ники е приет в масова детска градина, без допълнителни интервюта и специални изисквания -  само с един разговор с директора. По-късно момчето започва да работи и с ресурсен учител, към когото се привързва много.

„В първите дни бях със свито сърце, очаквах да ми се обадят, че нещо е станало, казва Ивана, но после страхът отшумя, защото Ники се успокои. Преди не заставаше на едно място, а сега сяда и рисува сам. Отскоро си тананика Happy Birthday, а рождените дни го стресираха. В градината се съобразяват, че шумът го разстройва и по празници се пее тихо. Директорът всеки ден го проверява лично дали се чувства добре, а ресурсният център и учители са най-доброто, което можеше да се случи на сина ми. Хората в него са нахъсани за работа и винаги усмихнати. Там той успя да се справи със страха си от височини чрез ерготерапия.“

Въпреки успеха Ивана гледа с тревога в бъдещето, защото двамата с Ники  продължават да бъдат „атракция“ на улицата и да срещат неразбиране на всяка крачка. Нейна приятелка със същия проблем е изпаднала в депресия, отказва да приеме аутизма на сина си си и Ивана не знае как да й помогне, но знае едно:

„Всяко малко усилие в посока приобщаване на нашите деца си струва. Някъде бях чела приказка, в която малко колибри се опитвало да изгаси горски пожар като носело капки с човката си, докато другите животни му се присмивали. На въпроса „Какво правиш?“ отговорило „най-доброто, на което съм способно”. 

Виж как УНИЦЕФ помага на #ВсякоДете, независимо от неговите способности или увреждане - да учи и играе "ЗАЕДНО ОТ ДЕТСКАТА ГРАДИНА" със своите връстници. 

*Историята е базирана на истински случай, но използваните имена и изображения нямат пряка връзка със семействата, споменати в текста.

За УНИЦЕФ  
УНИЦЕФ насърчава прилагането на правата и повишаване на благосъстоянието на всяко дете посредством всяка своя дейност. Заедно с нашите партньори ние работим в 190 страни и територии, за да превърнем този ангажимент в практически действия в полза на всички деца, навсякъде по света, полагайки особени усилия да достигнем до най-уязвимите и социално изключени деца.

За повече информация
Жаклин Цочева    
Директор Комуникации, УНИЦЕФ България,    
Тел.: 02/9696207    
E-mail: jtzocheva@unicef.org 

Всички деца имат права. Всеки може да помогне

20.11.2006 in Проекти

Със специалното участие на Димитър Бербатов, Посланик на добра воля на УНИЦЕФ за ...

Заедно от детската градина

22.10.2015 in Проекти

bTV и УНИЦЕФ стартират нова социална кампания за децата със специфични ...

Да победим несправедливостта #FIGHTUNFAIR

11.12.2015 in Проекти

Защо справедливостта има ...

ЗАЕДНО ЗА ВСЯКО ДЕТЕ

01.11.2016 in Проекти

Кампанията отразява реалните резултати, постигнати за децата в България благодарение на партньорството, стартирало ...

Някои деца не мечтаят за играчки, а за грижа, обич и закрила

16.12.2016 in Проекти

Заедно носим надежда за по-добро бъдеще за децата в неравностойно ...

УНИЦЕФ е Детският фонд на Организацията на Обединените Нации и част от голямото семейство на ООН. От 1946 година насам, УНИЦЕФ е водеща организация, работеща в полза на децата, представена в над 190 страни и територии.