В час по надежда

29.06.2018 18:16

 

Може да ме наречете мечтател, но не съм единственият. Надявам се някой ден да се присъедините към нас. И светът да заживее като едно цяло.“ - Джон Ленън

Захара, Ясмин, Саджад, Азис, Мустафа … Списъкът с имена на деца, намерили подслон в бежанските центрове в България, е дълъг, а историите им до болка си приличат. Истории, в които липсват семейство и дом. Те оцеляват, прогонени от страх, търсещи не само безопасно място да живеят, но и по-добро бъдеще. В тази посока са усилията и на  хората, които работят в бежанските центрове.

„Това са животите на деца, пораснали за дни и изгубили безвъзвратно детството си. Затова и усмивките им са толкова ценни за нас“, казва Мартина Райчинова, докато описва работата си. Тя допълва: „Координатор съм на проекта „Играем и  учим“ - инициатива на Каритас България и УНИЦЕФ. Желанието ни е да внесем малко цвят в еднообразното ежедневие на децата, като ги забавляваме и едновременно с това им даваме знанията, необходими за да продължат напред. Удоволствието и енергията, с които те участват в нашите часове, ни показва, че сме на прав път.“

Мартина не крие гордостта си от добрите резултати: „Най-голямата награда за нас е да видим как те очакват с нетърпение следващия ден“. „Играем и  учим“ започва още от сутринта със спорт на открито за раздвижване. После за най-малките следват различни образователни игри, а за по-големите - уроци по български и английски език, занимания по математика, география, биология и други науки.

© Caritas Sofia/2017

„Идеята ни е в един момент те да са готови да посещават местните училища“, споделя Мартина – и добавя: „В началото повечето отказват от страх, че няма да бъдат приети от другите, но с времето успяваме да ги убедим, че това е добра възможност за тях.“ И резултатите го доказват – с ценния принос  на проекта „Играем и  учим“ 88  деца, търсещи закрила, вече посещават редовно местните училища.

„Когато се приберат, веднага идват при нас, за да ни разкажат как е минал денят им. После пишем заедно домашните задачи.“ Мартина казва още, че „Играем и  учим“, както и ходенето на училище, дават на децата увереността, от която те имат нужда, за да продължат напред. Така например две деца наскоро спечелиха златни медали в спортни състезания– още един повод за гордост и самочувствие.

„Не казвам, че е лесно. Предизвикателствата, с които се сблъскват тези деца всеки ден, са много, но с подкрепата на Каритас и УНИЦЕФ те малко по малко променят своето бъдеще. И в него има повече очакване. Убедена съм в това, защото виждам как от един момент нататък надеждата озарява лицата им…“

*Историята е базирана на истински случай, но използваните имена и изображения нямат пряка връзка със споменатите деца, за да бъде защитена тяхната сигурност. 

УНИЦЕФ работи на местата с най-тежки условия, за да достигне до най-уязвимите деца. За да спаси живота им. За да защити правата им. За да им помогне да реализират потенциала си. Работим за всяко дете, навсякъде, всеки ден - в над 190 държави и територии - за да създадем по-добър свят за всеки. И никога не се отказваме.