За едно щастливо детство

11.08.2016 16:55

 

"Да се намери най-краткият път до сърцето на една майка означава да се спаси детето й"

„Има приказка, че за да разбереш човек, трябва да му влезеш в обувките.“, казва Нуртен - сестра в Центъра за майчино и детско здраве в гр. Шумен, подкрепен от УНИЦЕФ. В работата си вярва, че е „важен начинът, по който докосваме живота на другите“. След срещата си със София за пореден път се убеждава, че „да се намери най-краткия път до сърцето на една майка понякога означава да се спаси детство“.

Липсата на средства и подкрепа бе причината майката да обмисля да се раздели с детео си

„Когато ми се обади София беше бременна в осмия месец и до този момент не беше посещавала лекар. Оплака се, че няма никакви доходи. Разказа ми, че е прекарала няколко месеца в Холандия в търсене на работа. Но след като разбрала, че е бременна се върнала в България и сега живее при майка си. Има още две деца –  на седем и на пет. Видяхме се в къщата, беше чиста и спретната, но  прекалено малка и затова мъжът й не живееше там. Слабото й тяло предполагаше анемия от недохранване. Каза ми, че ще даде детето, което очаква, за осиновяване. Липсата на пари я беше пречупила.

Но това, че се грижеше с обич за другите си деца, както и фактът, че ме беше потърсила за помощ ми даваше надежда,

че ще мога да я убедя да промени решението си. Заведох я на преглед. С бебето всичко беше наред затова започнахме да подготвяме необходимите документи. Със съдействието на кмета направихме временна регистрация на Софияв селото, в което живееше, за да може да получава помощи. След това попълнихме и  документите за раждане. Отидохме на втори преглед. София, както и предния път, лежеше безучастно. Донякъде я разбирах, родила е първото си дете на петнайсет, пропуснала е много важен етап от живота си – съзряването, и вероятно не е била готова да бъде майка. Освен това беше завършила само четвърти клас в училище, тя реално не знаеше какво се случва с тялото й по време на бременност и не осъзнаваше, че в нея расте дете. Затова помолих лекаря да обърне монитора към нея, за да може тя да види и усети живота в себе си. Докато той й показваше как бебето движи ръцете, очите, къде се намира сърцето, изражението на лицето й се промени. Майчините чувства се бяха събудили.Когато излизахме от кабинета,

София ме погледна и каза: „Моето момиче рита.“ Чудото, както го наричам аз, се беше случило.

Надявах се това да обърне нещата, но още с влизането си в родилния дом тя отново заяви, че ще остави бебето. Лекарите веднага подадоха сигнал в отдел „Закрила на детето“, за да се подготви приемно семейство. Два дни по-късно София ми се обади, плачеше и едва я разбирах какво  говори. Каза ми, че след като е видяла дъщеря си е осъзнала, че допуска грешка, че никога няма да се раздели с нея и ме молеше да й помогна да задържи детето. През това време мъжът й беше намерил квартира и кошара, беше измазал и почистил всичко. Процедурата за приемно семейство обаче вече беше в ход, затова се срещнах с колегите от отдел „Закрила на детето“ и обясних, че майката е била объркана и че са осигурени всички условия за отглеждането на едно дете.

Обещах, че семейството ще бъде наблюдавано и подкрепяно от Центъра за майчино и детско здраве и те се съгласиха София да запази бебето.

В началото я посещавах два пъти седмично, показвах й как да кърми, омазнява и масажира дъщеря си, как да почиства пъпа й, съветвах я да общува повече с нея, както и да избягва отживелици като осоляване, стегнато повиване, къпане с яйце или обтриване с пепел. Започна да се справя доста добре сама и от един момент нататък разредих посещенията, но си останахме близки. Тя ми беше благодарна, че през цялото време я подкрепях без да я съдя, а аз, затова че запази вярата ми в силата на майчината любов.

Равносметката година по-късно е: Едно дете расте щастливо и спокойно в семейството си, вместо да бъде прехвърляно по институции.

Истории като тази ме зареждат с оптимизъм и ме карат да се гордея, че съм част от  Центъра за майчино и детско здраве в Шумен.

Какво е „ЦЕНТЪР ЗА МАЙЧИНО И ДЕТСКО ЗДРАВЕ“ 

В основата на дейността на УНИЦЕФ е залегнало разбирането за ранното детство като изключително важен период с влияние върху здравето, образованието и житейската реализация на човека. Съвременните научни данни показват, че инвестициите в програми за подкрепа на родителите през тези критични години след раждането, когато се поставят основите на личностното развитие и благосъстояние, допринасят за формирането на едно здраво и успешно поколение.

В началото на 2013 година УНИЦЕФ България в сътрудничество с Министерството на здравеопазването, Агенцията за социално подпомагане и професионалната организация на медицинските сестри и акушерки разработиха модел на Център за майчино и детско здраве. Методиката на дейността на центъра е одобрена от Министерството на здравеопазването. С дейността си Центровете допълват и разширяват работата на общопрактикуващите лекари и педиатри по посока консултиране, информиране и  обучение на родителите, както допринасят и за ранното идентифициране на рискови фактори за благополучието на децата и ранна намеса за тяхното преодоляване.

Центровете предоставят домашни посещения на бъдещи родители и семейства на деца до 3 години с цел да осигурят подкрепа за осигуряване на най-благоприятни условия за развитието на децата.Понастоящем проектът се реализира на територията на две пилотни области в страната – Шумен и Сливен.

Подкрепи УНИЦЕФ да стигне до повече деца и семейства. Дари сега.

*Историята е базирана на истински случай, но използваното изображение няма пряка връзка със семействата, споменати в текста.

Всяко дете иска семейство - национална кампания за приемна грижа

01.01.2010 in Проекти

Приемната грижа означава да се грижиш за деца в твоя собствен дом, защото техните родители не са в състояние да полагат ...

Има деца, които не мечтаят за играчки

01.12.2012 in Проекти

Помогни на Дядо Коледа и УНИЦЕф да стигнат до децата в нужда. ...

Всички деца имат права. Всеки може да помогне

20.11.2006 in Проекти

Със специалното участие на Димитър Бербатов, Посланик на добра воля на УНИЦЕФ за ...

Конвенция за правата на детето на 20 години

20.11.2009 in Проекти

"Конвенцията за правата на детето има значението на универсален стандарт за изграждане на един по-добър свят - свят, в ...

Децата не идват с инструкции за отглеждане

17.09.2013 in Проекти

Детските сълзи карат родителите да се чувстват безпомощни. Медицинските сестри на Център за “Майчино и детско ...

МИСИЯ: Всяко дете

12.11.2013 in Проекти

На 23 ноември, от 20:30ч., в Националната опера и балет ще се проведе гала концерт “Мисия: всяко дете”, организиран от ...

Има деца, които не мечтаят за играчки

06.12.2013 in Проекти

Дядо Коледа е безсилен да изпълни желанията им ...

УНИЦЕФ работи на местата с най-тежки условия, за да достигне до най-уязвимите деца. За да спаси живота им. За да защити правата им. За да им помогне да реализират потенциала си. Работим за всяко дете, навсякъде, всеки ден - в над 190 държави и територии - за да създадем по-добър свят за всеки. И никога не се отказваме.